Тогава Стария Даг стана, излезе от залата и отиде в своята стая. Там отвори голямата ракла на Терезе, потърси нещо в нея и скоро се върна. Седна на мястото си до огнището и се обърна към Аделхайд:
— Много неща бих искал да ви кажа, госпожице Баре, но съм стар и недотам общителен. Все пак позволете ми да ви благодаря, задето събудихте у мен спомена за онези предколедни вечери, които са ми толкова скъпи. Искам също да ви благодаря за това, че предпочетохте старото и мрачно имение пред богатите замъци на вашите приятели, където вашата миловидност, младост и дарби могат да намерят много почитатели. Бог да ви благослови за това, че ни зарадвахте с присъствието си и ни очаровахте с вашите песни! Тази коледна вечер ще остави у нас хубав спомен. Приемете този малък подарък, за да ви напомня по-късно посещението, което направихте в Бьорндал през дните на цъфтящата си младост.
Златна светкавица мина от ръката на Стария Даг в бялата ръка на Аделхайд: беше тежка златна брошка, чиято тънка холандска изработка веднага привличаше вниманието. Това беше същата брошка, която Даг подари преди много години на Терезе Холдер. Докато Аделхайд свиреше, Даг си спомни за брошката и реши да я подари на девойката.
Смутена, тя изрече едва чуто някаква благодарност и добави, че не може да приеме толкова скъп подарък. Но в погледа на стария човек прочете толкова силна и сърдечна настойчивост, че не знаеше какво да каже, затова стана и тръгна към стаята си.
Тя беше свикнала да посреща без сълзи всякакви превратности, но нежните и сърдечни думи на Стария Даг, каквито не й се беше случвало да чува досега, я трогнаха дълбоко. За похвалите и комплиментите, с които я обсипваха в нейния кръг, не бе давала и пукната пара. Но думите, които й каза Стария Даг тази вечер срещу Коледа, когато се чувстваше тъжна и безпомощна, попаднаха право в сърцето й. Хвърли се в леглото и дълго плака при мисълта, че много години от младостта й бяха изминали без никаква радост и нежност, които да стоплят душата й. Първият човек, който от детството й насам й бе заговорил за обич и добросърдечие, беше този груб мъж със строго лице, за да й благодари за няколкото звука, извлечени от пианото, и за една песен.
Тя отлично познаваше обитателите на богатите замъци на своите приятели, за които бе споменал Стария Даг. Много често богатството там беше привидно. Между тях имаше и такива, чиито стени бяха порутени поради липса на средства, готови да се разпаднат всеки момент! Тук богатството не се набиваше в очи, не светеше с предизвикателен блясък, но личеше, че всичко беше избирано внимателно и неуморно подобрявано. Тази вечер на тържествената коледна трапеза й се разкриха със своята трезва и безгранична същност спокойствието и величието на един прекрасен семеен дом. Тя по никакъв начин не биваше да допуска да я обземат безумни мечти. Все още стискаше в ръка брошката, която Стария Бьорндал й бе подарил, но при мисълта, че тази скъпоценност ще й навява само един все по-отдалечаващ се спомен, усети студ.
Когато се случеше нещо, което беше в разрез с установените норми на поведение в Бьорндал, всички отправяха погледи към неговия господар и съгласуваха поведението си с неговото. Когато Аделхайд напусна рязко и ненадейно залата, Младия Даг се обърна удивен към баща си, но когато видя, че той бе останал напълно спокоен, заключи, че нищо лошо и неприлично не се бе случило.
Баре изръмжа в себе си срещу променливите женски настроения, но предпочете да се въздържи от какъвто и да било коментар, или извинение, за да не усложни положението. И се поздрави за проявеното търпение, защото скоро Аделхайд се върна тихо, отиде при Стария Даг и му подаде ръка.
— Как да ви благодаря за хубавия подарък?
Той стисна ръката й, без да отговори, но в погледа му тя прочете безкрайна радост. Ако Аделхайд можеше да си представи колко ценна бе за него тази брошка, защото я бе носила толкова дълго време жената, която бе обичал най-много, щеше да разбере значението на подаръка. Но тя не знаеше тази подробност и отиде да покаже на баща си брошката, която бе закачила на роклята си. Майорът вдигна вежди и изказа възхитата си, а наум бързо пресметна колко талери можеше да струва тази скъпоценност.