Стария Даг наруши мълчанието, като покани всички да отидат на църква на Коледа. Трябваше да се тръгне още в зори. Баре, който съвсем не беше надеждна опора на църквата, все пак прие и добави, че с удоволствие ще се подчини на този стар обичай. Стария Даг предложи да вземе майора в своята шейна, след тях да се настанят в друга шейна младите, а Сивер да вози капитан Клинге и госпожица Крюсе в трета шейна. Аделхайд почервеня при мисълта, че може би старецът умишлено прави това предложение.
Господарят на Бьорндал стана и така даде знак, че е време всички да се оттеглят в стаите си. Той изгаси свещите и остана последен, за да затвори, както правеше всяка вечер, външната врата. Стъпките на гостите му заглъхнаха по коридорите и в цялата къща настъпи тишина.
Изведнъж той се спря. Добре ли бе чул? Дали не беше свиренето на вятъра, което достигаше до него като звън на звънчета от шейна? И все пак този звън се приближаваше… Сега го чуваше в двора, ето че спря пред вратата… За Бога, кой можеше да дойде толкова късно през нощта срещу Рождество? По стъпалата се разнесоха стъпки от натежали от сняг ботуши и вратата се отвори със скърцане.
Даг не трепна, той не помнеше някога да се е страхувал. Само се изправи, готов за отбрана, без да сваля поглед от отворената врата. В преддверието нахлуха вятър и сняг, но никой не се появи. Той отиде до вратата и погледна навън. Луната надничаше изпод разпокъсаните облаци, които се движеха бързо по небето, и от време на време Даг можеше да вижда доста ясно в мрака. Но в двора нямаше никаква шейна, нито следи от кон или човешки стъпки.
Слезе в двора и се ослуша. Силният декемврийски вятър разклащаше дърветата и огромният хор от гласовете на гората изпращаше чак дотук своята съкровена песен. Спомни си, че през тази нощ душите на умрелите и на онези, които скоро щяха да умрат, бродят свободно. Навремето Ане Хамарбьо му бе казвала, че твърдо вярва в това и неведнъж му го бе доказвала. Тя твърдеше още, че през тази нощ животните говорят помежду си в заслоните, че самовилите заговорничат в хамбарите и оборите и че всички неизкупени души протестират шумно под земята.
Върна се в преддверието, заключи вратата и зачака. Спомни си, че Стине му бе разказала, че същото нещо й се е случило миналата година. Тогава Даг не обърна никакво внимание на думите й, но сега си ги припомни ясно. Той имаше син, който лежеше под една скала в дъното на Йомфрудал, без да може да бъде опят. Дали не беше дошъл той да посети бащиния си дом? Какво искаше? Даг се замисли и реши още на другия ден да поръча да изковат хубав железен кръст, който щеше да занесе на свещеника за благословия. След това ще отиде сам — кой друг би се наел вместо него? — в зловещата долина, ще издълбае дупка в свлечената скала и ще забие в нея железния кръст. И тогава може би неговият син щеше да намери покой.
Даг покри с пепел жаравата в огнището, изгаси и останалите свещи в свещниците и се запъти към стаята си. Но докато вървеше в тъмнината, някаква неясна сила го спря и го върна в старата зала.
Докато Аделхайд свиреше, Терезе и Дортея възкръснаха в паметта на Стария Даг. Неизличимият спомен за техните предани грижи и за състраданието и милосърдието, които проявяваха към всички и всичко около себе си, предизвикваше сега у него угризения заради това, че им бе дал толкова малко в замяна и съжаление за всичко хубаво, което бе оставил да пропадне със своята студенина и равнодушие, за толкова хубави години, в които бе обрекъл на самота и сух живот себе си и най-близките си хора.
Предимство на избраните души е никога да не изчезват съвсем. Те са в състояние, да насилват вратите на вечния сън и да се връщат в този свят, за да будят душите на живите, да ги вълнуват, както това става при звуците на някое старо пиано.
И ето, че от тази Коледа в Бьорндал започнаха да се явяват призраци.
Едни бяха чули през нощта стъпки в старата зала, други твърдяха, че са видели сенки, прекосяващи големия вътрешен двор, трети бяха сигурни, че са зърнали на прозореца на старата голяма зала за гости едно остро и изпито лице и твърдяха, че са познали Ане Хамарбьо. А почти всички казваха, че чуват всяка вечер в полунощната тишина да се разнася ужасен вик.
Старото имение започна да крие между стените си един тайнствен и свръхестествен свят.
26
Сутринта започна с питие на гладно сърце, а след това всички се завиха в кожуси и се настаниха в шейните, с които още по тъмно потеглиха към църквата.