В храма господарите от Боргланд обърнаха изненадани погледи, когато майорът и Аделхайд влязоха с хората от Бьорндал и госпожица Крюсе. Лицето на Елизабет стана бяло като платно, когато забеляза Аделхайд до Младия Даг. Какво означаваше това?
На излизане от църквата майорът и госпожицата отидоха да се поздравят със старите си приятели от Боргланд и да си поговорят, но бяха посрещнати много хладно. Аделхайд забеляза, че хората от Боргланд и Бьорндал се престориха, че не се виждат едни други.
Като се прибраха от църквата, масата беше сложена във вътрешната стая.
С прекрасна Бъдни вечер и ходене до църквата в зори започнаха коледните празници. Това прерасна в една щастлива Коледа, която започна на трапезата във вътрешната стая след посещението на храма. Навън беше още полутъмно, но на масата имаше много свещници. Такава весела сутрин майорът не беше имал никога в живота си, а той бе натрупал опит в забавленията, когато се бе установил в града. Преди да дойде, беше предполагал, че има добри познания за храната и напитките, но след като бе дошъл тук, в Бьорндал, беше разбрал, че не е било така. Тук бе гощаван още от заранта, преди още да си е отворил очите. Сред звука на звънците бе имал чудесна разходка до църквата. Много хора бе срещал в Норвегия и по света, но на такова изобилие, с каквото го посрещна Стария Даг, не се бе натъквал този чревоугодник.
В какви ли не схватки беше влизал майорът, както с оръжие, така и с чаша в ръка, но схватката във вътрешната стая беше дори и неговите възможности. Яде така, че все повече трябваше да се разкопчава, а Стария Даг вдигаше тост след тост и на майора му ставаше все по-трудно да се справи. И точно тогава Даг заяви, че се оттегля, защото възнамерява да си полегне и покани и останалите да го направят, ако желаят. Госпожица Крюсе щеше да ги събуди, когато отново щяха да бъдат способни да поглъщат още храна.
Хванати под ръка, майорът и капитанът се изкачиха, олюлявайки се, нагоре по стълбището. Стария Даг отиде направо в спалнята си. Държеше се стабилно на краката си, с изправени рамене, но се беше поизморил. Може би не беше спал добре през нощта? Младия Даг бе умерен в пиенето и с Аделхайд бяха останали на първата си чаша. Двамата нищо не казаха, но вероятно и те бяха уморени след пътуването до църквата.
Прекарваха дните весело и приятно, но Аделхайд Баре ги броеше и горчиво си мислеше, че скоро ще трябва да си тръгнат. Младия Даг, щом усетеше, че сърцето му започва да бие по-силно от обикновено, слагаше ските си и се плъзваше бързо, за да потърси спокойствие в тишината на горите или по високите върхове. Разстоянието между него и Аделхайд сякаш се увеличаваше всеки ден. Двамата почти не намираха за какво да си говорят и тяхното притеснение се виждаше.
Госпожица Аделхайд ставаше все по-тъжна, защото дните минаваха, а в положението й не настъпваше никаква промяна. Можеше ли някаква външна сила да подейства, за да спаси бъдещето на Аделхайд Баре? То изглеждаше вече отчайващо.
В Бьорндал пристигна с файтон един мъж. Идваше от Боргланд и поиска да говори със Стария Даг. Госпожица Крюсе му съобщи това тихо и той отиде в преддверието. Човекът беше изпратен, за да донесе на господарите в Бьорндал покана за бала, който се устройваше в Боргланд по случай празниците. Пратеникът добави, че те са желани гости и ще бъдат сърдечно посрещнати. Но ако за другите има някаква пречка, в Боргланд се надяват, че на бала ще отидат поне госпожица Баре и младият господар, защото празникът се устройваше преди всичко заради младите.
Стария Даг се изненада от тази проява на добросъседство от страна на Фон Гал и пожела да чуе още веднъж поканата. Той познаваше много добре хората и не се поддаваше на техните манипулации. Понеже не желаеше пратеникът да забележи учудването му и после да го коментира, той се извърна с гръб към него и направи няколко крачки към огнището, за да размисли. После се обърна към госта и му каза със спокоен и безличен тон, че ще изпрати отговора си на другия ден, когато евентуално ще съобщи и имената на онези, които ще се отзоват на поканата. Засега изпраща своите благодарности.
Придружен от Стине, пратеникът на Фон Гал си отиде, а Стария Даг седна пред огъня и се замисли върху това събитие. На младини нямаше да му е нужен цял ден, за да вземе решение и да изпрати отговор в Боргланд. Просто щеше веднага да изрече едно рязко „не“. Но оттогава се промениха много неща и освен това присъствието на гостите в неговия дом го задължаваше да се съобрази първо с тях. Майор Баре и неговата дъщеря имаха право да приемат поканата за бала и ако пожелаеха да бъдат придружени, невъзможно беше да им се откаже.