Да, вечерното облекло го измъчваше, яката с широката вратовръзка чувстваше като примка около шията си. Тази вечер всичко му изглеждаше недействително: този дом, тези непознати хора, облечени в странни облекла и жената, която чакаше. Какво търсеше тя в неговия живот — тя, която принадлежеше на този свят от мъже в униформи и жени в скъпи и пищни тоалети?
Всички жени, които минаваха край него, се обръщаха и мъжете се питаха помежду си тихо кой е този висок млад мъж. Някои от съседите го познаваха и удовлетвориха любопитството на другите. Обясниха, че идва от север и че е наследник на огромно богатство. Даг сякаш не забелязваше нищо.
В същото време една красива и с горда осанка девойка влезе в залата. Беше Елизабет фон Гал. Понякога се случваше Елизабет да види Даг в църква. Последния път, когато го съзря, беше пак в църквата тази Коледа. Беше далеч от нея, завит в кожуха си, и едва успя да го види.
Но сега се отправи с любезна усмивка към него и за пръв път можа да го разгледа отблизо.
Обзе я силно вълнение, което веднага се прояви на лицето й и допълнително я притесни. Наложи се да се подпре на облегалката на един стол, защото усети, че губи равновесие. Онзи, който заради една нейна фатална грешка беше загинал в Йомфрудал, единственият мъж, който успя да развълнува сърцето й и за когото не бе престанала да мисли, стоеше сега пред нея, по-висок, по-красив, по-светъл и също толкова горд и властен.
Елизабет се съвзе и му протегна ръка, която вълнението бе вледенило:
— Надявам се, че сте довели госпожица Баре — рече тя тихо с беззвучен глас.
— Госпожица Баре е горе — отговори Даг.
Дали той бе забелязал вълнението на Елизабет?
Известна му беше славата й на безчувствена жена, знаеше също така за спречкването й с Туре на онова увеселение, след което той загина. Затова беше нащрек и я наблюдаваше недоверчиво.
С голи ръце и рамене, вдигнала воланите на роклята си, Аделхайд слезе леко по стълбището и се приближи до тях. Елизабет я посрещна любезно, но с престорена сърдечност и тримата влязоха в салоните. Даг беше като зашеметен. Той беше виждал и по-рано Аделхайд във вечерна рокля, но сега за пръв път забеляза тържествуващия блясък в очите й, пламналите й от студа страни, полуотворените й устни, между които се показваха ослепително бели зъби и изпълнената й с очарование и гордост осанка, с която тя се бе научила да държи надалеч обожателите си.
Като в сън премина Даг през салоните, ярко осветени от полилеите и аплиците, чиито светлини се отразяваха в големите огледала. Скоро Аделхайд срещна приятели от града и от Боргланд, на които представи своя кавалер. Той трябваше да поздравява, да се ръкува, да разговаря учтиво с новите си познати.
По някое време срещнаха един възрастен мъж с блестяща униформа. Беше полковник Фон Гал, могъщият господар на Боргланд. Той поздрави сърдечно Аделхайд и каза няколко любезни думи на Даг. По-късно, когато започнаха да поднасят грог — питието за добре дошли, той седна заедно с тях около една от многобройните маси, наредени в залите, и след като се осведоми за майор Баре, се обърна към Даг:
— Вие, северняците, изглежда въобще не сте засегнати от глада, който ни измъчва тук.
— Глад? — учуди се Даг. — Не знаех, че тук сте били постигнати от това нещастие.
Полковник Фон Гал го изгледа внимателно. Подиграваше ли се с него младият господар на Бьорндал? Но младият мъж беше така сериозен, че не можеше да се допусне да се е подиграл.
Фон Гал избърса челото си с леко разтреперана ръка. Чувстваше, че нещо го задушва.
— Баща ви здрав ли е — продължи той, — и може ли все още да управлява сам вашето имение?
Даг никога не беше и помислял, че може да бъде другояче. Затова въпросът на фон Гал го изненада и той се ограничи да каже:
— Да, баща ми се чувства много добре.
Полковникът наведе глава в знак на одобрително уважение, вдигна чашата си за здравето на младите и, след като се извини, че трябва да наобиколи и другите си гости, се отдалечи.
Аделхайд не можеше да се начуди на този любезен прием. Тя беше добила впечатлението, че неукротима омраза разделя двата могъщи рода и че заради това обстоятелство баща й и тя бяха посрещнати хладно от Фон Гал след коледната служба в църквата. И сега не можеше да разбере тази внезапна промяна.