Забеляза, че както неговият брат някога, и Даг не танцуваше. Той не се приближи дори до Аделхайд. Може би са се споразумели предварително, за да не дадат повод за одумки? Елизабет беше сигурна, че са влюбени един в друг. Не биваше да се колебае повече, налагаше се да отиде при него и да го покани да танцуват. След това ще види как трябва да постъпи по-нататък.
За тази вечер Аделхайд Баре беше подбрала тоалета си особено грижливо. Искаше да се възползва още веднъж от предимството, което й даваше балната рокля, защото раменете и деколтето й бяха особено красиви. Но сега желанието й беше да спечели само едно сърце. Изправена пред огледалото, тя почувства у себе си прилив на завоевателна енергия, каквато никога досега не я бе изпълвала с толкова настойчивост. Но когато се озова в залата срещу Даг, събраната пред огледалото смелост я напусна, както винаги, когато се изправяше пред него.
Първият танц за нея беше цяло наказание. Колко далеч беше мисълта й от танца и от нейния кавалер! Но трябваше да продължи без почивка, защото всичките й приятели и познати я канеха един след друг. Къде бе отишъл Даг? Не можеше да го види никъде. И колкото повече време минаваше и Даг не се вестяваше, толкова по-тъжна ставаше. Как бе могла да се заблуди, че е съзряла в погледа му искрица нежност?
След вечерята, когато танците се подновиха, я обхвана отчаяние. На този бал бяха пропаднали всичките й надежди и тя реши, че той ще бъде последният в живота й. Тази вечер ще се прости с мечтите си за щастие и никога вече няма да стъпи на бал или увеселение. Щеше да се усмихва до края на вечерта, за да скрие мъката в сърцето си. Тя продължаваше да танцува пред възхитените погледи на гостите, царица на бала за последен път.
Сред множеството премина бърз шепот, който върна Аделхайд към настоящето. Тогава тя видя Даг и Елизабет фон Гал да танцуват леко, сякаш не докосваха паркета. Наследницата на Боргланд бе вдигнала гордо глава и в светналия й поглед се четеше предизвикателно задоволство на победителка.
Аделхайд почувства, че ще припадне. Единствената слаба надежда, която таеше дълбоко в сърцето си — че вероятно Даг е безразличен към всички и може би затова не танцува с никоя, угасна.
Около нея се чуваше все по-настойчиво възхитения шепот на гостите на бала. Погледите на всички бяха насочени към двойката Елизабет фон Гал — Даг Бьорндал и впечатленията, които се споделяха, бяха само за тях.
Така значи, той беше чакал Елизабет през всичкото време, докато отсъстваше от балната зала. Нея обичаше! Как не беше се сетила за това по-рано! Те бяха съседи по имения! Единствено и само от ревност Елизабет я бе поздравила толкова хладно, след като я бе видяла да влиза заедно с Даг в църквата за коледната служба!
Отишла бе в Бьорндал, решена да завоюва щастието си, готова да се бори с всички, освен с Даг, и сега, в края на този бал, тя чувстваше, че колелото на съдбата й бе спънато и не можеше да продължи напред.
Въртеше се лудо, танцуваше непрекъснато и като в мъгла, виждаше как Даг танцува с Елизабет, която не преставаше да се усмихва загадъчно. Тя го гледаше в очите и говореше нещо весело, а младият мъж я слушаше и се смееше, като показваше ослепително белите си зъби.
Най-после дойде ред на танца със сабите, с който по традиция завършваше празникът.
Всички присъстващи офицери, от стария полковник до най-младия лейтенант, се наредиха в две редици едни срещу други, извадиха сабите си и ги кръстосаха високо. Светлината на полилеите се отразяваше в гладката стомана и в копринените рокли на дамите, които се бяха събрали заедно.
Коя от тях щеше да бъде извикана да мине първа под образувания от сабите свод? Коя ще бъде провъзгласена за кралица на бала? Чуха се имена, между които и името на Елизабет. Но скоро много гласове започнаха да произнасят настойчиво друго име, което беше подето от множеството, и най-после с единодушни възгласи Аделхайд Баре бе провъзгласена за кралица на бала.
Бледа от изненада и смущение, тя се отдели от групата на дамите и с премерена и лека стъпка мина първа под сключените саби. Когато стигна на другия край, офицерите се хванаха за ръце и в обширната зала се изви весел танц, съпроводен от звуците на стара популярна народна песен, която всички запяха.
Докато всички чакаха музикантите да засвирят последния валс, Аделхайд стоеше неподвижно сама и объркана с пулсиращи слепоочия и вкочанени крайници. На почтително разстояние от нея стоеше лейтенантът, комуто бе обещала този валс, и чакаше момента, за да я покани. Той бе танцувал много пъти с тази, която сега бе обявена за царица на бала, беше й шепнал същите думи на възхищение, които тя бе чула от всичките кавалери, с които бе танцувала тази вечер. Лейтенантът беше изпълнен с надежди и беше почти сигурен, че е спечелил сърцето й.