Останалите не видяха нейната слабост. Това беше последната й мисъл.
Както винаги, госпожица Крюсе беше тази, която посрещна полковника на входа в Бьорндал. Познаваше го по физиономия, беше го виждала в църквата и на други места. Колкото и неочаквано да й се стори това посещение, след бала в Боргланд тя престана да се учудва на много неща. В днешно време всичко беше възможно, всичко можеше да се случи.
— Стария Даг не си е вкъщи, но скоро ще си дойде — рече тя и покани полковника да влезе.
Госпожица Крюсе го въведе в залата, настани го до огъня и запали свещ върху полицата на камината. След това донесе бутилка стар коняк и понечи да напълни чашка за госта, но той отказа. Когато тя излезе, полковникът огледа внимателно бутилката, наля няколко глътки в чашката и ги изпи. След това се облегна на креслото и зачака. Смяташе да се представи на Даг с учтивите обноски на светски човек, да говори свободно и спокойно за много други неща, преди да се докосне до главния въпрос. Вярваше в могъщото въздействие на добрия изказ, на целенасочено подбраните и изречени с подходящ апломб празнословия върху един човек, който, въпреки богатството си, всъщност си оставаше невеж селянин.
Когато очите му привикнаха с мрака в залата, той се заоглежда и тогава го обхвана известен смут. Разгледа масивната маса, високите кресла и вратата, която беше украсена с уникална резба и която стоеше в касата си, изработена от здравите дървени стволове, сякаш от векове. Стори му се, че в залата присъства невидим някакъв могъщ, благороден и много стар свидетел. Привидната му самоувереност започна да го напуска. Презрението, с което беше свикнал да се отнася към тези планинци от север, започна да се смалява. Тук той не виждаше обстановката в дома на един случайно забогатял човечец. Всичко носеше траен отпечатък на устойчивост, придобита с дългогодишен труд, с упорити битки и с много интелигентност. Това тук далеч не беше място, където можеше да си позволи да се държи наперено и да хвърля повърхностни фрази. Обхвана го мъчителна нервност. Неочаквано се беше озовал лице в лице с реалния живот в неговия неизменен вид, в царството на силата и истината. Ако искаше да бъде чут и разбран тук, налагаше се да се изразява с прями и прости думи.
Точно в този момент отвън се чуха стъпки и вратата се отвори. Фон Гал се изправи и подаде ръка, която Даг обхвана със силната си десница. С него беше и капитан Клинге, който се познаваше с полковника, защото преди години бе гостувал в Боргланд.
Фон Гал се опита да прояви духовитост: понеже те не бяха се отзовали на поканата му да гостуват в Боргланд на увеселението, сега той решил да се изкачи в Бьорндал, за да ги посети. Даг улесни този увод на полковника, като отговори, че му благодари за проявената любезност и че с особено задоволство приема всеки гост през тези мрачни и неподходящи за пътуване зимни дни.
— Позволих си да вкуся от това питие, за да се стопля — продължи полковникът и посочи бутилката на масата. — Наистина, конякът е първокласен.
— О, да, френски коняк — поясни Даг. — Действително, питието е добро.
Беше дошло време за обяд и госпожица Крюсе съобщи, че масата е сложена. Полковникът отклони поканата на Даг да обядва заедно с тях, уверявайки го, че не е гладен, но прие да отиде в трапезарията, за да не стои сам в залата за гости. Виното и конякът, които му поднесоха, разведриха мрачното му настроение и той почти забрави отчаяната молба, която го бе довела тук.
След обяда Клинге се извини и се качи горе, за да си почине. През последните дни той се чувстваше не съвсем здрав. Даг и полковник Фон Гал се върнаха в залата.
До горящия в камината огън и в успокояващия сумрак на залата Фон Гал заговори за тежкото време и за общата немотия, за живота, който водеха в този край, за настъпващата старост. Даг мълчеше и от време на време изпускаше кълба дим от лулата си. Полковникът също пушеше, но беше разсеян и ръцете му трепереха. Набразденото му от дълбоки бръчки лице нервно се свиваше, но погледът му продължаваше да бъде заповеднически и волевата извивка около устата му не беше изчезнала. Не бе дошъл тук да проси милостиня, не, защото още беше господар на Боргланд и се стараеше да се държи подобаващо.