Полковникът вдигна поглед и видя, че сините, студени като стомана очи на Даг го наблюдават и четат мислите му. Лицето му го издаде. Той не можа да скрие, че разбира много добре намека, който Даг току-що направи за Елизабет и че следователно му беше много добре известна ролята, която бе изиграла тя около смъртта на Туре. Положително още в деня, в който Даг беше разбрал това, техните дни в Боргланд са били преброени. Фон Гал усети ледена пот да избива по челото му и тръпки разтърсиха цялото му тяло. Той наведе глава.
Даг заплашително сви вежди. Чертите на лицето му се изопнаха. Имаше вид на човек, който се готви да извади оръжие, за да убие своя враг.
Той се беше досетил още през коледните празници, че зад поканата от Боргланд се крие нещо. Скоро след това неговият адвокат му заговори за ипотечния договор. Ипотечната сума беше много по-значителна от всички ипотеки, които беше направил дотогава. За пръв път му се случваше да вложи толкова пари в подобна сделка. Но неговият адвокат беше преговарял умело и беше успял да откупи ипотечния договор на сравнително доста умерена цена. Все пак, за да събере сумата, Даг беше принуден да заеме от Холдер и дори да извади талери от касата в скривалището в мазето — толкова силно беше желанието му да стане собственик на ценния документ.
В деня, в който се връщаше с договора в джоба си, погледът му се спря с особено задоволство на църквата в селото в равнината. В нея имаше една скамейка, която много отдавна принадлежеше на Боргланд и който за енориашите беше символ, престол на благородничеството. Съвсем скоро този престол щеше да има друг собственик. Когато мина покрай Боргланд, изгледа имението с очите на стопанин и си спомни за презрителния поглед на полковника и за нахалния израз на неговата дъщеря. Скоро ще ги посети и ще има какво да им каже!
Като пристигна вкъщи, започна да проучва основно документа и остана много доволен, когато разбра, че двете имена Боргланд и Фон Гал вървят заедно. От най-ранно детство това име за него беше символ на безгранично могъщество и несметно богатство, но сега можеше да разгъне договора върху масата, да постави отгоре му юмруците си и да се наслаждава на воля, че най-после и двамата — бащата и дъщерята — бяха изцяло зависими от него.
Мисълта за мъст, от която вярваше, че се е отказал, отново го овладя неудържимо. Чувството на алчност, което полека-лека го бе напуснало, започна да се възвръща с пълна сила. Радваше се при мисълта, че когато настъпят по-добри времена и Фон Гал пожелаят да откупят земята си, която беше вече в негови ръце, ще ги принуди да платят многократно по-висока цена, отколкото той беше платил за нея.
Властолюбието му беше достигнало върха си. Желанието му за могъщество не знаеше граница. Чувството на недоверие не го напусна, дори се засили. Нравствените напътствия, които беше получавал чрез дошли от небето предупреждения и върху които беше мислил дълго време на младини и дори до неотдавна, сега отстъпиха пред явилата се възможност за пълен успех.
Не можеше и не искаше да забрави, че беше страдал много пъти от жестокостта и високомерието на тези богати благородници. Той се беше отказал от много радости в живота, за да събира богатство, и сега ще ги накара да си платят прескъпо за всичко, което му бяха причинили, ще ги унищожи напълно и завинаги.
Намислил беше да накара Клинге да напише писмо до Фон Гал, в което с няколко дълги официални изречения да му съобщи исканията си. Беше се вживял дотолкова в ролята си на отмъстител, че започна да се упражнява да се подписва с главни и украсени с винетка букви, които според него най-добре подхождаха за подпис под подобно писмо.
Но ето че днес полковникът пристигна лично в Бьорндал и така изпревари изпращането на писмото. Когато го видя, Даг помисли, че Фон Гал знае в чии ръце се намира ипотечният договор и че е дошъл, както мнозина други, да се опита с избрани думи да спечели благоволението му.
Даг чакаше с вид на дебнещ хищник в креслото си, докато срещу него Фон Гал продължаваше да седи вдървен и безмълвен. Лицето му постепенно започна да губи хитрия си израз. Широкото му чело, обкръжено от бели къдрави коси, беше като изсечено от мрамор. Острият му нос се открояваше в изящна линия. Ноздрите му потрепваха, устата му се свиваше и брадата му образуваше рязка издатина. Главата на Ане Хамарбьо — глава на хищна птица, се очертаваше съвсем ясно.
В залата цареше тежко мълчание. В огнището сухите брезови дърва горяха без пращене и пламъците се издигаха безшумно нагоре. Даг сякаш беше от камък, но рой мисли се въртеше в ума му. Постепенно му стана ясно, че Фон Гал не е знаел, че той е собственик на ипотечния договор и че е дошъл в Бьорндал с намерение да иска пари в заем. Но недоверието му беше много голямо и затова се питаше дали Фон Гал не се преструва, че нищо не знае, за да може да играе с него по-сполучливо комедията на сърдечност и доверие.