Продължаваше да разсъждава. Едновременно с това изразът на лицето му се омекотяваше все повече. Поканата за коледния бал беше изпратена много преди Даг да узнае, че има ипотека върху Боргланд, договорът, за която се продава. Следователно Фон Гал бе мислил вече да подготви пътищата за стъпката, която бе предприел днес, без да може да допусне, че ипотеката ще мине в ръцете на Даг. Такава постъпка беше нещо много трудно за човек като полковника! Собствениците на Боргланд бяха неговите най-могъщи съседи и въпреки това Фон Гал беше дошъл по необходимост лично да търси неговата помощ… Така е постъпил, защото смята Даг Бьорндал за достатъчно богат, че да може да му заеме една много голяма сума и достатъчно великодушен, за да му помогне въпреки техните извечни лоши отношения!
Корените на страстта за пари и на страстта за власт често са така преплетени, че е трудно да се различат, но страстта за власт много често се засилва заедно с възрастта. Би било напразен труд да се повлияе на Даг с лицемерие. Той имаше голям опит с хората и думите не бяха в състояние да го заблудят. Но имаше обстоятелства, които можеха да го раздвижат. Ако някой дойдеше да иска помощта му срещу някаква очевидна и непосредствена беда, както бе направил полковникът, в това той виждаше признание на своята сила и се ласкаеше. Не беше ли това молба за прошка, отправена към неговия род?
Докато погледът му блуждаеше в залата, попадна върху един предмет, който здраво го прикова. Това беше една брадва, забита дълбоко в единия от вертикалните стълбове на рамката на вратата.
Господ! Преди време Даг му бе обещал да предостави само Нему грижата за отмъщение. Но оттогава се бяха случили големи събития в света и любовта към Бога беше отслабнала. Във Франция кралят беше свален от престола и обезглавен, бяха избити още много хора. Бог беше отречен и революцията господстваше в цялата страна.
И тук се забелязваше желание да се изостави вярата в Бога, но тази тенденция беше още твърде слаба и не бе достигнала до простия народ. Мнозина живееха далеч от Бога и все пак идваха при Даг, като призоваваха Неговото име и Неговия закон, само за да успеят да намалят лихвата или да получат отсрочка на плащанията си.
Всичко това не беше достатъчно, за да направи Даг неверник, но с течение на времето неговата набожност стана по-умерена. През най-хубавите години на живота си от вярата в Бога той извлече своята духовна същност. След това отстрани Бога в един особен олтар, където го държеше далеч от своите ежедневни греховни мисли и деяния. Така Даг можеше да бъде в делата си безпощаден лихвар и все пак да запази с Господ святата връзка. Дълбоко в душата му продължаваше да стои неговата някогашна вяра, както и ненарушимата му почит към всичко, което баща му и предците му също бяха почитали и пред което се бяха прекланяли.
Даг вдигна рязко глава и даде нова насока на мислите си. От една страна поставяше отплатата, която трябваше да получат враговете на неговия род, трупането на богатства и постигането на безгранично могъщество. От друга страна виждаше само един Бог, с когото се подиграваха, и няколко стари свещени текстове, които нямаха никакво значение.
Привлечен като от някаква магия, погледът му отново се спря върху брадвата, чиято тънка, почерняла от времето дръжка стърчеше отвън. По дъбовата греда една дълга тъмна ивица от ръждата, потекла от забитото желязно острие, напомняше на кървава диря. Пак се сети за деня, когато замахна и заби тази брадва и мислите, които отправяше към Бога, в чието всемогъщество тогава твърдо вярваше.
Сега Бог отново се бе намесил в борбата, която усещаше в душата си. Струваше му се, че има да урежда една стара сметка, която бе пренебрегнал, и че това уреждане трябва да стане веднага, в този момент.
Беше така дълбоко вдаден в себе си, че когато отвори очи — докато мислеше, ги беше държал затворени — почти се изненада, като видя пред себе си полковника с ипотечния договор в ръце. Той беше още тук! А му се струваше, че бяха минали месеци, откакто Фон Гал го бе посетил. Никога не беше виждал този израз на лицето му. Преди време беше срещал полковника с омраза, както се посреща нахалник, когото му се приискваше да смаже. Сега го гледаше с други очи и го виждаше какъвто беше в действителност — едно смазано, състарено и отчаяно човешко същество.