Намеренията, които имаше в последно време във връзка с имението Боргланд, му се сториха в този момент странни, непонятни. Наистина ли беше имал намерение да сложи ръка на имението и след това да остави всичките му сгради празни и запустели? Сериозно ли беше пожелавал да унищожи всяко благополучие и очарование около себе си? Той ли беше същият онзи, който искаше да узурпира едно от местата в Божията църква?
Даг изгледа продължително Фон Гал и една дума, която някога бе произнесла съвсем тихо госпожица Дортея — една от най-могъщите думи в света — му дойде на ум. Никога не беше проумявал напълно нейния смисъл, но сега схвана цялото й значение. Тази дума, милост, принадлежеше на Дортея и когато си спомни за нея, едновременно с това му се яви кроткото й лице. Изпита гореща радост, защото я почувства много по-близо до себе си, отколкото когато беше жива.
Един друг спомен оживя в съзнанието му. Преди години бе чувал от Терезе и от Клинге, че офицерът, който бе разбил живота на Дортея, бил роднина на Фон Гал. В мислите му внезапно настъпи обрат. Свъси лице и усети, че го обхваща силно желание за отмъщение. Една жена като Дортея, чиято памет му бе скъпа както паметта на баща му, трябваше да бъде отмъстена.
И ако погледът му не се бе спрял за пореден път върху забитата в рамката на вратата брадва, въпреки промяната, която се бе извършила у него и въпреки усилията му за духовно издигане, вероятно Даг щеше да отстъпи пред инстинкта на своя род, който викаше за отмъщение. Но и сега някаква тиха тъга смекчи душата му. Той изгледа отпуснатото безпомощно тяло на полковника и неговото изпито лице.
Да, Бог беше могъщ и неумолим. Само Нему можеше да бъде оставена грижата да отмъщава. Парите на Дортея, които Фон Гал някога бяха презрели, като бяха сметнали, че девойката е недостойна за съпруга на представител на техния род, сега можеха да послужат да бъде спасен застрашеният им от нищетата, в която бяха изпаднали, дом. А бъдещето на Елизабет щеше да бъде жестоко, защото хлябът, който щеше да й даде милостта на един човек, чийто син тя изпрати на смърт, за нея щеше да има непоносимо горчив вкус.
По лицето на Стария Даг се четеше дълбока тъга. Въпросът за Боргланд щеше да се разреши точно както изискваше Божият закон: на всяко зло да отговориш с добро. Още не можеше да си представи как би могъл да обича своя неприятел и все пак сега изпитваше известно състрадание към най-злия си враг и желание да го спаси.
Даг се раздвижи и креслото, в което седеше, изскърца.
След твърде дългото мълчание този шум подейства на полковника като юмручен удар: той подскочи и изгледа Даг втрещено. Но изненадата му беше голяма: никога не би допуснал, че е възможна подобна промяна в израза на едно човешко лице. Когато наведе глава, срещу него седеше един ожесточено дебнещ враг, а сега същото лице го гледаше спокойно и приятелски.
Без да се бави повече, Даг заяви на полковник Фон Гал, че и занапред може спокойно да живее в Боргланд, до края на дните си.
Смаян, Фон Гал не знаеше какво да отговори. Неговата гордост не можеше да се примири с подобно великодушие. Най-после той сгъна ипотечния договор и го подаде на Даг.
— Не знам дали ви разбрах добре — рече той с глас, в който гордостта се мъчеше да прикрие вълнението. — Но ако намерението ви е да се откажете от правата си и да искате само лихвите на ипотечната сума, аз ви дължа голяма, дълбока благодарност, която не бих могъл да изразя с думи.
— Не се притеснявайте и за лихвите — каза Стария Даг.
Полковникът се приготви да си ходи. Даг го покани да хапне нещо преди път, но той прецени, че вече е получил достатъчно много от домакина и поиска разрешение да си върви. Преди да излезе, хвана ръката на Даг, стисна я и отново благодари, но не вдигна очи.
29
Нощта над горите на Бьорндал започна да просветлява със зората — хиляди плахи животни излязоха за храна, други пък да дебнат жертви. Нощта се вдигна над горите и над старото имение.
На огнището в залата грейна светлина като тази, която прогони нощта. На масата двамата седяха и пиеха. Госпожица Крюсе се беше погрижила за горещ грог и беше сложила на масата храна. Беше останала будна, защото и господарят не си беше лягал, което не беше се случвало досега. Стария Даг и капитанът бяха останали в залата през нощта след посещението на полковника.