Капитан Клинге беше неудачник в живота.
През младостта си бе проявявал слабост към алкохола, заради което беше понесъл много неприятности. Към тях трябваше да се добавят и предателствата на бойни другари и неверни любовници, които бяха излъгали благородните му чувства. Преживените разочарования засилиха страстта му към алкохола, която от своя страна даде повод да бъде предаден и от най-близките си приятели, на които много пъти бе помагал. Уволнението си от войската той прие като жестока неправда, която го засегна дълбоко и стана причина той да се отдръпне съвсем от светския живот.
Той живееше от няколко години вече в задълбочаваща се нищета, когато Даг го срещна в града и го покани в Бьорндал за една Коледа. И можеше да се помисли, че той е доволен, че живее в едно уредено имение с радостта, че е полезен и че е отново почитан, но хората рядко биват доволни от настоящата си участ.
Клинге бе потомък на един стар военен род, който бе дал големи военачалници на кралската войска и със способностите, които имаше, и със своя произход, той бе мечтал за много повече. Затова смяташе за неособено голяма чест, че изпълнява длъжността секретар в един загубен в планината горско имение.
Под въздействието на самотата и най-вече на сиромашията, в която живееше в града, Клинге си бе изградил една песимистична философия. Откакто обаче заживя в Бьорндал, строгите писма, които пишеше на стопаните, и огромните суми, които вписваше в тефтерите, го караха да се замисля все по-често.
Стария Даг чувстваше необходимост да поговори с някого за онова, което се бе случило през деня, и понеже нямаше друг, се спря на Клинге. А може би тъкмо на Клинге желаеше да говори. Неговият остър ум бе схванал, че неизменното одобрение на Клинге към всичко, което вършеше неговият благодетел, не е искрено и желанието да чуе истината тласна Даг към разговор.
Клинге се почувства притеснен, когато Даг го помоли да поостане с него след определеното за лягане време и когато заповяда на госпожица Крюсе да донесе нещо за пиене. Това му се видя твърде необичайно. Веднага помисли за Фон Гал, който бе дошъл в имението унизен и си отиде смазан, унищожен. Трябва да са преговаряли за някоя важна сделка, във връзка с която Даг искаше да му възложи нещо още тази вечер.
Часовете минаваха в разговор за случайни неща и те наченаха третата кана с грог, когато Даг най-сетне мина на по-сериозни теми.
Той заговори за Бога и за задълженията, които има всеки човек на този свят и Клинге се съгласяваше, защото не смяташе за възпитано да противоречи на човека, чийто хляб ядеше. Освен това нямаше желание да заменя приятния разговор със спор.
Намерението на Даг тази вечер беше да разбере каква е житейската философия на Клинге и затова го попита с каква цел според него Бог е създал човеците.
Клинге си спомни една древна мъдрост, според която най-големите грешници стават отшелници, когато остареят и че може би с напредването на възрастта умът на Даг беше започнал да отслабва и съзнанието му да се променя. Но скоро отхвърли това предположение, защото виждаше колко здрав, силен и жизнен продължаваше да бъде Даг. Освен това много добре знаеше колко сериозен беше Даг и че ако някоя мисъл се загнездеше в неговия ум, тя не можеше да бъде налудничаво хрумване на изтощен духовно старец.
Клинге не отговори. Даг продължи да излага разбирането си за Бога и за хората. Най-после капитанът заговори предпазливо, че на тези сложни въпроси човек не може да даде никога еднозначен отговор и добави:
— Може би в този живот единствена наша задача е да вървим пряко съмнения и пречки, да напредваме предпазливо, без да спираме и без да губим смелост. И по този начин всеки стига до степента на съвършенство, за която е способен. Едни напредват малко, други отиват далеч в бавния ход на човечеството към по-добро. Важното в случая е всеки да действа искрено и добронамерено.
За пръв път Клинге формулираше гласно възгледите си за човешкия живот. Разговорът между двамата мъже продължи, често връщан към разгледани вече въпроси и прекъсван от продължителни паузи.
Накрая Даг се обърна към огъня и, като загледа капитана настойчиво, попита го тихо с изменен глас:
— Какви са нашите задължения по отношение на богатството? Издължили ли сме се за него, ако следваме закона и правото или… има и нещо друго?
Клинге, когото сиромашията и зависимостта бяха принудили в течение на толкова години да споделя върху парите мнението на другите, сега вдигна гордо глава, защото Даг го питаше за нещо, върху което беше мислил много често и което познаваше основно.