— Много беди и скърби на този свят могат да бъдат предотвратени, или поне ограничени, ако онези, които държат богатства в ръцете си, прибавят и малко милосърдие, когато упражняват своите законни права.
Замълчаха няколко минути и Даг отново заговори със същия тих глас:
— Странно ми звучи, че най-после чувам едно искрено мнение.
Клинге гордо се изправи:
— Невинаги — рече той с горчивина, — бедните могат да си позволят да говорят искрено. Парите купуват всичко: хора, души и дори… един стар капитан. Дори и той не може да накара истината да се прояви. Искреността изчезва пред парите.
Сега Даг вдигна глава и изгледа капитана:
— Не ви харесва моят дом ли, Клинге? — попита той.
— Вижте — заговори капитанът след известна пауза. — Човек не би могъл да пожелае по-безгрижен живот… но, понеже ме питате, казвам ви, че не всичко тук ми харесва. Страхувам се, че сега съм прекалено искрен и че утре може би ще съжалявам за тази своя искреност.
— Няма да съжалявате — го прекъсна Даг. — Кажете ми все пак какво не ви харесва тук… Може би намирате, че аз съм много… суров?
— Богатството — забеляза Клинге, — е една категория, върху която аз имам особени разбирания, които не се съвместяват никак с тукашната обстановка.
— Изяснете се, а аз ще преценя дали и доколко се съвместяват.
— Добре. Всъщност често съм ви смятал за жесток и непоносим.
— Как? Не е ли наш дълг да опазваме състоянието си посредством законите и с помощта на правосъдието? По-добре ли би било да го пилея и да го раздавам на прахосници?
— Не. Да се дава на недостойни хора е все едно да се хвърлят парите на вятъра, а и лесно спечеленото богатство може да съблазни онези, които са го получили наготово, да го използват за лоши цели. Трябва да се помага там, където е необходимо. За да живее добре, човек трябва да е мъдър и умерен.
— Човекът трябва да притежава Божията мъдрост, за да постъпва съвършено справедливо! — рече Даг с известен сарказъм.
Клинге се чувстваше като в клопка. Предметът на разговора беше труден и виното беше поразбъркало малко разсъдъка му. След кратък размисъл той подзе:
— Да, необходима би била божията мъдрост… Но всеки човек трябва да прави каквото може с тази мъдрост, която притежава… Един умен и достатъчно съобразителен човек, способен да забогатее, да запази богатството си и да го увеличи, може да употреби способностите си, за да прави добро… да действа… да се стреми към нещо по-хубаво. Трябва да се проявява добра воля… да, така е — проявените при печеленето на пари качества би трябвало да бъдат от полза и за добротворното им разпределяне…
Клинге изглеждаше възбуден от питието и ръкомахаше, докато говореше.
С трезв и буден ум Даг слушаше думите на капитана със странна и тъжна усмивка. Тя остана на лицето му дълго след като Клинге млъкна. Мислеше за думата, която се беше вдълбала в паметта му и която наложи решението му предния ден, когато го посети полковник Фон Гал.
— Мислите, които изказахте, не са по-различни от написаното в Библията, Клинге! Вие в действителност изведохте заключението, че човек трябва да бъде милостив!
Малко по малко Даг му разказа всичко, което се бе случило между него и Фон Гал. Клинге изпита смущение от суетата, с която бе изтъкнал пред него собствените си схващания, защото разбра, че Даг, въпреки богатството си, бе мислил вече по тези въпроси. Много преди този техен разговор той беше приложил на практика възгледите, които защитаваше Клинге, като беше пожертвал една голяма сума пари, дължими от полковник Фон Гал, към когото имаше много сериозни причини да се отнесе иначе.
А уважението на Даг към Клинге порасна още повече. Винаги има по нещо, което човек може да научи от другите. В най-съкровените кътчета на човешката душа се таят скрити чувства, които в обикновения живот не се проявяват.
Даг се прибра в спалнята и дръпна завесите, защото вече зазоряваше. Легна и се разположи удобно в широкото легло с чувство на вътрешно спокойствие и удовлетворение, което отдавна не беше изпитвал. Устоял беше на една тежка вътрешна борба по време на срещата си с Фон Гал и не съжаляваше: направиш бе още една стъпка в добра посока. Не беше леко да се извлече от разговора му с Клинге светлия смисъл, от който чувстваше необходимост. Но най-после го откри в живото доказателство, което му даваше капитанът.