Выбрать главу

Действително, Даг не можеше никога да си представи, че не би могъл да говори открито и без страх. Клинге, който бе прикривал толкова дълго време съкровените си мисли, беше за него тъжен пример за страданието, което причинява бедността. Тя не само лишава хората от тяхната материална независимост, но нанася поражения и на духовния им мир. Даг се замисли за всички свои длъжници, които беше съдил строго и с които се беше отнасял сурово и безмилостно. Не, вече няма да бъде толкова непреклонен…

След това си спомни, че баща му често му беше казвал, че човек трябва да бъде независим и че той се е старал да остане независим до края на живота си. Независим… Това не означаваше само да бъдеш свободен от дългове, както Даг беше вярвал доскоро. Баща му вероятно е искал да му внуши, че дълг на човека е да бъде свободен. Даг не беше осмислил правилно съвета на баща си. Беше допуснал парите да го превърнат в роб и им беше робувал през най-хубавите си години. Със свободата, която имаше, не беше създал уют, не беше доставил радост на хората, които заслужаваха, които му бяха най-близки. Ето защо се бе чувствал и бе останал самотен в живота.

Разсъмваше и работата кипеше вече в имението, когато най-после Даг заспа. Беше преживял много и мислил дълго, преди да достигне до истината за задълженията на човека в живота: Необходимо е всеки от нас да бъде достатъчно свободен и достатъчно независим, за да може да помага и на другите да станат такива.

Колко много хора по земята — мислеше той — живеят в робско състояние, едни, защото не са съумели да се преборят на младини за свободата си, и други — като него — защото се бяха пристрастили прекалено към идеята да станат свободни чрез могъществото на богатството.

За хората в цялата околност не беше тайна, че Даг бе сложил ръка върху Боргланд. Слухът запълзя по-нататък и стигна в града до майор Баре и неговата дъщеря.

Зимата си отиде, после отмина и пролетта и из околността се понесоха нови слухове. Говореше се, че Даг Бьорндал е започнал да проявява странно благодушие в отношенията си с определени хора, като им забранявал да говорят за това. Но нищо не остава в тайна. Тези слухове и пораженията на кризата отведоха в Бьорндал много просители. Даг ги изслушваше търпеливо и от ден на ден ставаше все по-отзивчив.

— Постарайте се да станете независим човек — съветваше всеки път той, — но ако продължите да живеете така, никога няма да успеете. Ще платя този дълг вместо вас, но вие ще направите друг. Каква полза тогава? Ще ви помогна да се изправите на краката си, но ще следя как ще се справите със задачата си.

С пари, отзивчивост и твърдост Даг вдигна на крака мнозина, които немотията или лошият късмет бяха изравнили със земята. Но връщаше засрамени и разкаяни онези, които разчитаха само на своя мързел.

Северните ветрове вече не носеха сковаващ, леден студ, нито пък черните коне — отчаяние и ужас. Все повече и повече хора говореха за Даг с чувство на искрена признателност и уважение. Старите приказки за жестоките и отмъстителни планинци още можеше да се чуят тук-там в селото в равнината, защото злобата се изкоренява много трудно, но никой вече не нападаше името на Стария Даг. За всички той беше велик с добрината си човек.

Не отзивчивостта му към другите го правеше толкова велик. Хората не са създадени толкова признателни, че да се трогват особено много от постъпки като неговите. Но той постъпваше по един особен, твърде личен начин, който се различаваше от начина на действие на другите богаташи и точно това издигаше неговата личност, защото всичко, което остава непонятно за хората, бързо придобива обаятелния ореол на тайнственост. Между онези, които бяха случайни свидетели на милосърдието му, имаше и такива, които смятаха, че това се дължи на неговата старост, на отворила се хралупа в стария северен ствол. Като млад, Даг беше удрял здраво с юмрука си. По-късно бе показал твърдост и неумолимост в паричните дела. Останалите разбираха това и показваха уважение страхопочитание към него. Но в поведението му през последните години, в благородството, което проявяваше, имаше истинско величие.

Даг не се интересуваше какво казват за него. Достатъчно му беше неговото собствено мнение. Предстоеше му да осъществи една трудна промяна в самия себе си, след като бе натрупал богатство, му оставаше да изпълни най-трудната задача: да се грижи за хората.

30