Беше се раззеленило по хълмовете на имението, пърхаха пеперуди навсякъде, но зад стените на стария Бьорндал някой бавно гаснеше. Беше старият капитан Клинге. Лекарят, когото бяха извикали от града, му даде най-различни прахове и капки, но безрезултатно. На тръгване той рече на Стария Даг:
— Сигурно скоро ще има погребение.
Аделхайд Баре се разхождаше по градските улици, както правеше често това лято. Поздравяваше с усмивка познатите си, които срещаше. Дори може би беше по-усмихната отпреди, горда, че е скрила мъката си.
Аптекарят я посещаваше в дома на майора. Сега идваше често и не преставаше да й засвидетелства вниманието си, с усмивка на влажните си устни.
По Коледа Аделхайд беше гостувала на място, наречено Бьорндал. В нея се беше зародила мечта, но съдбата й измени. Мъжът, когото беше обикнала, дори не се бе сбогувал с нея. Тя имаше орис, подобна на тази на майка й, както и на останалите жени от рода й.
Аптекарят идваше в дома им, а тя се опитваше да го приема вежливо. Беше богат, а нуждата, в която живееха, я караше да мисли за баща си и за себе си, защото времето й минаваше. След като се убеди, че ще се ожени за нея, аптекарят не бързаше да определи ден за сватбата. Обичаше ергенския си живот и не се решаваше да му сложи край.
Сърцето на Аделхайд беше имало трудните си моменти, но бавно се беше поуспокоило. Започна да се усмихва на хората фалшиво. Но зад гърба й, й се присмиваха.
Баща й беше стар и беден, но продължаваше да се весели в компанията на приятели. С охота разказваше навсякъде в града за всичко, което се беше случило. Затова хората знаеха къде той и дъщеря му бяха прекарали Коледа — дори знаеха повече, защото майорът добавяше към разказа си по малко от тук и от там. От уста на уста, доукрасени още повече, неговите думи плъзнаха из града и младите жени започнаха да мечтаят за младия господар на Бьорндал, когото Баре беше описал като приказно красив и смел млад ловец.
Из салоните се шушукаше и затова Аделхайд изглеждаше особено разсеяна на зимните приеми, като едва отговаряше на въпросите, които й задаваха. Амбициите на това момиче бяха огромни, но ето че бе слязло от облаците! В старите и богати семейства на земевладелци не е никак лесно да влезе момиче, пък било то и от добро семейство, което няма и талер.
Аделхайд беше излязла да се поразходи и да купи нещо за ядене. Лятото беше чудесно дори в града. И в тъгата, която лежеше на душата й, тя си спомняше за други летни дни, които й бяха донесли радост и които я бяха карали да тръпне от щастие.
Връщаше се към къщи и гледаше разсеяно тревата, която растеше между камъните, и разцъфналата градина на съседа. Гледаше, без да вижда, защото мисълта й беше другаде. Зад нея куцаше един стар пощенски раздавач, който носеше чантата си през рамо и едно писмо в ръка. Когато стигна пред външната врата, Аделхайд се обърна и той й подаде писмото — едно писмо за майор Баре.
Постоя дълго при прозореца в салона с писмото в ръка. И тогава забеляза най-после, че действително небето е синьо и градината на съседа — цялата разцъфнала.
Това писмо не беше като онези писма със знаците на армията, които баща й получаваше често. Пликът беше надписан с големи, украсени букви, вероятно от ръката на човек, който не пише често. Това писмо не беше от някого от техните близки познати. Внезапно тя се сети за писмото, което получиха преди Коледа и което стана причина да преживее от шест месеца насам цяла вечност от радости и мъка.
Намери си занимания из къщи, но те не й помогнаха да забрави белия плик. Най-после баща й се прибра. Аделхайд най-напред сложи масата и после му каза за писмото, защото някаква смътна тревога я караше да отлага. Накрая му го подаде.
На свой ред той започна да го обръща в ръце и никак не бързаше да го отвори, защото имаше един дълг, чийто срок за изплащане беше настъпил. Най-после взе един нож от масата, разряза плика и зачете писмото.
Едва прочете няколко реда, спря, погледна Аделхайд и рече развълнуван:
— Трябва да заминем веднага. От Бьорндал ни известяват, че старият Клинге е на смъртно легло.
Аделхайд наведе глава.
— Ще ни чакат на мястото, където ни чакаха тази зима…
Стори й се, че тези думи на баща й идваха от много далече. Вкопчи пръсти в ръба на масата и почувства ледени тръпки.
Значи ще види още веднъж, за последен път, скъпото място на своите мечти? После, след като погребат капитан Клинге, пътят за Бьорндал ще й бъде затворен завинаги.