Трима братя — трима царе
Имало едно време в едно царство мъж и жена. Те имали трима сина.
Мъжът ходел в гората, събирал съчки и сухи клони, товарел ги на магарето, откарвал ги в града и ги продавал. Така прехранвал жена си и децата.
Веднъж през лятото децата помолили баща си:
— Татко, вземи ни и нас в гората!
Бащата отначало не искал да ги вземе, но после се съгласил.
Щом стигнали в гората, децата се пръснали да търсят птичи гнезда.
Покатерило се най-голямото момче на едно високо дърво и намерило в едно гнездо две много красиви яйчица. Момчето взело яйчицата, показало ги на баща си и рекло:
— Татко, да занесем тези яйца на пазара и да ги продадем. Ще вземем за тях пари.
Бащата отвърнал:
— На кого са притрябвали тези яйца, синко?
Но момчето не го оставяло на мира и продължавало да го моли.
Бащата си помислил: „Може пък наистина някой да ги купи, макар и за развлечение“ — и се съгласил.
На другия ден сиромахът отишъл на пазара. Занесъл той дърва. Взел със себе си и яйчицата. Продал дървата, извадил от кошничката двете яйчица, взел ги в ръка и обиколил два пъти пазара. Никой и не погледнал яйчицата. Само един търговец ги видял и си казал на ума: „Защо ли ги носи? Кой ще му ги купи? А може би крият някаква тайна или имат някаква сила?“
И той попитал:
— Колко искаш за тези яйца?
Сиромахът помислил: „Че защо му са яйцата на търговеца? Изглежда, че на смях ме пита“ — и отговорил:
— Остави, и без това няма да ги купиш.
А търговецът си помислил: „Сигурно са много скъпи“ — и казал:
— Защо, да не мислиш, че нямам пари? Казвай, колко струват?
— Я ме остави, защо питаш напразно? Нали виждам, че не си купувач! — повторил сиромахът.
Търговецът си казал: „Сигурно не вярва, че имам пари“. Извадил цяла шепа монети и ги хвърлил в кошничката на бедняка.
— Ето, дай ми ги!
Тогава сиромахът се замислил: „Търговецът не е глупав да си хвърля парите на вятъра. Изглежда, че яйчицата наистина са скъпи, затова бърза да ги вземе.“
— Остави, не ги продавам, какво си се заловил за мене? — отказал му пак той и отминал.
Тръгнал търговецът след него и започнал да му предлага все по-голяма и по-голяма цена. Но сиромахът не искал и не искал да ги продаде. Занесъл ги той в къщи и казал на жена си:
— Вземи, жено, тия яйчица и ги скрий, а като се разклопа нашата кокошка, сложи ги под нея, та да видим какво ще се излюпи.
Търговецът пък намерил в това време един голобрад измамник, дал му магарета, натоварени с ядене и дрехи, и го изпратил в селото на сиромаха, като му поръчал:
— Закарай всичко това на този и този човек, но внимавай. Не вземай пари, а го замени само срещу двете яйца.
Подкарал голобрадият магаретата със стоката и отишъл в дома на сиромаха.
Излязъл сиромахът, поискал да си купи нещо, но голобрадият му казал:
— Не продавам срещу пари, а само срещу онези яйца.
— Не — отвърнал сиромахът, — ако искаш, продай ми, но яйцата не давам.
Така измамникът си отишъл с празни ръце. По пътя той си рекъл: „Защо ли моят господар дава толкова стока? Навярно в тези яйца се крие голяма сила.“
Решил той да получи на всяка цена яйцата. Преселил се близо до къщата на сиромаха и почнал да прелъгва жена му:
— Защо си се свързала с такъв стар и беден мъж? Омъжи се за мене.
Жената не искала и да чуе измамника. А през това време кокошката легнала да мъти. Жената сложила при другите яйца и онези две яйчица.
На другия ден какво да видят — всичките яйца станали блестящи и прозрачни като стъкълца.
Извадил сиромахът стъкълцата яйца, гледа и не може да разбере каква е тая работа, защо светят и блестят толкова.
Взел той три от тях и ги отнесъл в града при един златар.
— Искаш ли да купиш тези стъкълца?
Погледнал майсторът и що да види — не били стъкълца, а блестящи брилянти. Зарадвал се той и попитал:
— Даваш ли ми и трите за две хиляди?
Сиромахът си помислил, че той се подиграва с него, засмял се и рекъл:
— Хайде, давай!
Наброил му златарят две хиляди, дал му сиромахът стъкълцата и хукнал радостен към къщи.
Построил той нова къща и заживели безгрижно и богато. Колкото и яйца да сложели при онези две яйчица, веднага се превръщали в скъпоценни камъни. Сиромахът ги вземал и ги продавал.
Скоро от яйчицата се излюпили два гълъба. Всички в къщи се грижели за гълъбите и треперели над тях.
А голобрадият не оставял на мира жената на сиромаха и все я подлъгвал. Сега тя вече живеела в богатство и разкош и нямала толкова много работа. Взела да се поддава на думите му, обикнала го и се отдръпнала от мъжа си.
Веднъж голобрадият й казал:
— Няма да се оженя за тебе, ако не заколиш двата гълъба и не ми дадеш да ги изям.