— Вече превъзмогнах всичко, Роби — каза.
— Това е хубаво. Но не искаш ли да си легнеш? Тук е страшна теснотия. Като се настаниш в леглото, ще седна до тебе.
— Да, но… — Тя се поколеба и посочи към горното легло. — Ако сега на вратата изведнъж застане председателката на дружеството за спасяване на паднали момичета…
— До Франкфурт има още много време — казах аз. — Ще внимавам. Няма да заспя.
Малко преди Франкфурт се върнах на мястото си. Седнах в ъгъла до прозореца и се опитах да заспя. Но на Франкфурт се качи един мъж с мустаци на морж, който веднага отвори някакъв куфар и почна да яде. Ядеше така лакомо, че прогони съня ми. Това дъвчене трая близо цял час. После моржа си обърса мустаците и се изтегна. Поде се музика, каквато никога не бях чувал. Не беше просто хъркане, а някакво виене и въздишане, прекъсвано от резки стонове и протяжно бълбукане. Не можех да открия система в този концерт, беше толкова многостранен. За щастие в пет и половина мъжът слезе от влака.
Когато се събудих, навън всичко беше бяло. Падаха едри снежинки и купето бе потопено в странно недействителен здрач. Вече пътувахме през планините. Наближаваше девет часът. Протегнах се и отидох да се измия и избръсна. Когато се върнах, Пат стоеше в купето. Изглеждаше бодра.
— Спа ли добре? — Тя кимна. — А каква беше старата спиритистка в твоето купе?
— Млада и хубава. Казва се Хелга Гутман и пътува за същия санаториум, за който и аз.
— Наистина ли?
— Да, Роби. Но ти си спал лошо, вижда се. Трябва да закусиш добре.
— Кафе — казах аз, — кафе с мъничко черешова ракия.
Отидохме във вагон-ресторанта. Изведнъж настроението ми се разведри. Всичко изглеждаше вече не толкова лошо, колкото предишната вечер.
Хелга Гутман седеше вече там. Тя беше стройно, живо момиче, южняшки тип.
— Странно — казах, — че така се е случило, да отивате в един и същ санаториум.
— Съвсем не е толкова странно — отвърна тя. Погледнах я. Хелга се засмя. — По това време всички прелетни птици се събират. Отсреща — тя посочи към ъгъла на вагон-ресторанта — цялата компания там също отива в санаториума.
— Откъде знаете? — попитах я.
— Познавам ги от миналата година. Там горе всички се познават.
Келнерът дойде и донесе кафето.
— Дайте ми и една голяма черешовка. — Трябваше да изпия нещо. Изведнъж всичко бе станало толкова просто. Ето там седяха хора и пътуваха за санаториума, за втори път дори, а това не им изглеждаше нещо повече от обикновена разходка. Беше глупаво човек да се страхува толкова. Пат щеше да се върне, както всички тези хора се бяха върнали. Не мислех за това, че сега всички те отново бяха на път за санаториума; достатъчно бе да зная, че човек се връща и пак има пред себе си цяла една година. За една година можеше да се случи какво ли не. Нашето минало ни беше научило да не мислим далеч напред.
Пристигнахме късно следобед. Беше се изяснило съвсем. Над снежните простори грееше златно слънце, а небето бе толкова синьо, каквото не бяхме го виждали от седмици. На гарата чакаха доста хора. Те поздравяваха и махаха с ръце, а пристигащите също им махаха в отговор. Хелга Гутман бе посрещната от една усмихната руса жена и двама мъже в светли голфове. Тя бе като понесена от вихър, много развълнувана, сякаш се връщаше вкъщи след дълго отсъствие. — До скоро виждане горе! — извика ни тя и се качи в една шейна със своите приятели.
Хората се пръснаха бързо и след няколко минути останахме сами на перона. Един носач се приближи до нас.
— Кой хотел? — попита той.
— Санаториум „Валдфриден“ — отвърнах аз.
Той кимна и даде знак на един колар. Двамата на гласиха куфарите в светлосиня шейна, в която бяха Запрегнати два бели коня. Главите им бяха украсени с китки от пъстри пера, а парата на дъха им се носеше пред техните муцуни като седефено облаче. Качихме се.
— С въжената линия ли искате да отидете догоре или с шейната? — попита коларят.
— За колко се взема с шейна?
— За половин час.
— Тогава с шейната.
Коларят цъкна с език и потеглихме. Пътят водеше извън селото и след това в завои продължаваше нагоре. Санаториумът беше разположен на едно възвишение над селото. В просторна бяла сграда с дълги редици прозорци. Пред всеки прозорец имаше и балкон.