Валеше слаб дъжд, но капките ме удряха като зърна град в лицето. Поривите на вятъра бяха силни, облаците висяха ниско, над самата гора те бяха разкъсани, през тях се процеждаше сребро. Мътилката в главата ми се избистри. Бученето на мотора пронизваше ръцете и цялото ми тяло. Усещах машината и нейната сила. Експлозиите на цилиндрите разтърсваха тъпата вцепененост на черепа ми. Буталата тласкаха като помпи моята кръв. Натиснах газта. Колата летеше по шосето.
— По-бързо! — каза Кьостер.
— Ще мога ли да удържа колата? Пътят е мокър.
— Запомни: преди завой превключвай на трета и не намалявай газта.
Моторът зарева. Въздухът плющеше в лицето ми. Наведох се зад ветроупорното стъкло. И изведнъж се слях с бучащата машина, кола и тяло станаха едно, едно напрежение, едно силно вибриране, усещах колелата под краката си, усещах земята, пътя, скоростта, с едно помръдване нещо се намести, нощта зави и зарева, избиваше всичко друго в мене, устните ми се стиснаха, ръцете се превърнаха в клещи, а аз с всичките си фибри усещах само пътя и летежа по него, безпаметен и едновременно крайно внимателен.
На един завой задницата на колата занесе. Навих волана в обратна посока, веднъж, втори път и дадох газ. За един момент всичко загуби опора, беше като въздушен балон, но след това колата пак стъпи здраво.
— Добре — каза Кьостер.
— Имаше мокри опадали листа — казах аз и усетих отпускането и топлината, която ни облива след всяка опасност. Кьостер кимна.
— Това е проклетията на горските завои през есента. Искаш ли цигара?
— Да.
Спряхме и запушихме.
— Сега можем да обърнем — каза след това Кьостер.
Върнах колата по обратния път в града и слязох.
— Добре беше, че покарахме, Ото. Разведрих се.
— Следващия път ще ти покажа друга техника за вземане на завои, но само когато пътищата са сухи.
— Добре, Ото, лека нощ!
— Лека нощ, Роби.
Карл полетя. Влязох вкъщи. Бях много уморен, но съвсем спокоен и вече не тъжен.
XXIII
В началото на ноември продадохме ситроена. Парите стигаха да поддържаме работилницата още известно време, но положението ни се влошаваше от седмица на седмица. Хората преставаха да карат колите си през зимата, за да пестят от бензин и данъци, а и поправките бяха все по-малко. Действително ние си помагахме с таксито, но печалбата беше твърде оскъдна за трима и затова много се зарадвах, когато съдържателят на „Интернационал“ ми предложи от декември отново да почна всяка вечер да свиря на пиано в неговото заведение. В последно време бе имал щастие; сдружението на търговците на добитък беше пренесло ежеседмичните си събирания в едно от задните помещения, бе го последвало и сдружението на конетърговците, накрая, за обща полза, и дружеството на привържениците на кремацията. По този начин можех да оставя таксито на Ленц и Кьостер, а и за мен беше съвсем благоприятно, тъй като често не знаех как да прекарвам вечерите си.
Пат ми пишеше редовно. Очаквах нейните писма, но не можех да си представя как живее тя и понякога, в мрачните мъгливи декемврийски седмици, когато дори по обяд не ставаше истински светло, мислех, че тя отдавна ми се е изплъзнала и че всичко е минало. Струваше ми се, че бе заминала преди безкрайно дълго време и не можех да си представя, че ще се върне. След това се заредиха вечери, изпълнени с тежък, див копнеж, в които не помагаше нищо друго, освен да стоя до сутринта с проститутките и търговците на добитък и да пия.
Съдържателят на „Интернационал“ бе получил разрешение да държи заведението отворено и на Бъдни вечер. Щеше да има голямо тържество за ергените от всички сдружения. Председателят на сдружението на търгуващите с добитък, свинетърговецът Щефан Григолайт подари за случая две прасенца сукалчета и доста свински крачета. От две години той беше вдовец, имаше добро сърце, ето че искаше сега да посрещне Коледа в компания.
Съдържателят достави сребриста елха, висока четири метра, която бе изправена до бара. Роза, авторитет по всичко, което се отнасяше до задушевност и уют, се зае да украси коледното дърво. Марион и сбърканият Кики, който поради склонностите си също имаше усет за красота, й помагаха. Тримата почнаха работа по обяд. Употребиха куп пъстроцветни топки, свещи и лъскави гирлянди, но затуй пък накрая елхата изглеждаше великолепно. В знак на особено внимание към Григолайт бяха окачени няколко прасенца от розов марципан.
Подир обяд си бях легнал да поспя няколко часа. Когато се събудих, беше тъмно. За момент трябваше да се оборавя и разбера дали е вечер или сутрин. Бях сънувал, но вече не помнех какво. Сънувах, че съм някъде далеч и ми се струваше, че още чувам как зад мен се блъсна една черна врата. Тогава забелязах, че някой чука.