— Мир на земята! — каза Потер величествено, подаде ръка на Роза и седна до нея. Щефан Григолайт, който веднага покани Джорджи на масата, стана и произнесе най-кратката и най-хубавата реч в своя живот. Вдигна чашата си с искряща хвойнова ракия, погледна я и извика: „Наздраве!“ Сетне пак седна и Алоис поднесе желираните свински крачка, киселото зеле и сварените картофи. Съдържателят дойде с високи стъклени чаши златиста, жълта пилзенска бира.
— Яж бавно, Джорджи — казах аз. — Стомахът ти първо трябва да свикне с тлъстото месо.
— Аз изобщо трябва да свикна — каза той и ме погледна.
— То става бързо. Само човек не бива да прави сравнения. Тогава успява.
Той кимна и пак се наведе над чинията си.
Изведнъж на долния край на масата избухна спор. Чуваше се кресливият глас на Потер. Той искал да пие наздравица с търговеца на пури Буш, който бе гост на трапезата, но Буш отказал с мотивировката, че не искал да пие, за да може да яде повече.
— Това е глупост! — ругаеше Патер. — С яденето трябва и да се пие. Който пие, дори може повече да яде.
— Вятър! — изръмжа Буш, един сух, дълъг човек със сплеснат нос и очила с рогови рамки.
Потер скочи.
— Вятър ли? И това ми казваш ти, тютюнев бухал!
— Тишина! — извика Щефан Григолайт. — Никакви кавги на Бъдни вечер!
Той поиска да му обяснят за какво става дума и изрече соломоновска присъда. Твърдението трябваше да бъде проверено. Пред всеки от двамата състезатели сложиха по няколко еднакво големи блюда с месо, картофи и зеле. Това бяха огромни порции. Потер имаше право да пие каквото иска, Буш трябваше да остане „сух“. За да се придаде по-голяма привлекателност, почнаха да се обзалагат кой от двамата ще спечели. Григолайт пое тотализатора.
Потер нареди пред себе си цял венец от бирени чаши, а между тях като диаманти малки чашки с хвойнова ракия. Залаганията бяха едно към три за него. Тогава Григолайт даде знак за започване.
Буш ядеше упорито, приведен ниско над чинията си. Патер се бореше естествено, седейки изправен. При всяка глътка, която изпиваше, отправяше към Буш ликуващо — „Наздраве!“, на което оня отговаряше с невесел поглед.
— Лошо ми става — каза ми Джорджи.
— Ела да поизлезем.
Заведох го в тоалетната и седнах в антрето да го почакам. Сладникавата миризма на свещите се смесваше с пращенето и уханието на изгарящите борови иглички. И изведнъж ми се стори, че чувам леки, любими стъпки, че усещам едно топло дихание и виждам пред себе си две очи…
— Проклятие! Какво става с мене?
В същия момент чух силен възглас.
— Потер! Браво, Алойзиус!
Кремацията удържа победа.
В задната стая димяха пурите и конякът се лееше непрестанно. Все още седях до бара. Момичетата идваха и с увлечение си шепнеха.
— Какво ви е? — попитах ги.
— И ние сме приготвили изненади — отвърна Марион.
— А-ха… — Облегнах глава на бара и се замислих какво ли правеше сега Пат. Представих си хола на санаториума, горящата камина и Пат на една от масите край прозорците заедно с Хелга Гутман и някои други хора. Всичко беше страшно отдавна! Понякога си мислех, че една сутрин човек може да се събуди и всичко вече да е отминало, преживяно, да е забравено, потънало, погълнато от времето. Не съществуваше нищо сигурно — дори и споменът не бе сигурен.
Проехтя звънец. Като ято подплашени кокошки момичетата се затичаха към билярдната. Там стоеше Роза със звънеца. Тя ми кимна да отида и аз. Под една малка елха върху билярда имаше няколко покрити с копринена хартия чинии. Върху всяка бе сложена бележка с нечие име, а отдолу се намираха пакетчетата с подаръците, които момичетата си бяха направили взаимно. Роза бе аранжирала всичко това. Всяка трябваше да й даде опаковани своите подаръци за другите, а тя беше наредила всичко по чиниите.
Развълнувани, момичетата си бъбреха, забързани като деца, колкото е възможно по-скоро да видят какво са получили.
— Не искаш ли да си вземеш чинията? — попита Роза.
— Каква чиния?
— Твоята. Ти също получаваш подаръци.
И наистина там стоеше моето име в два цвята, червено и черно, дори изписано със заоблени букви. Ябълки, орехи, мандарини, — един пуловер, изплетен от самата Роза, от съдържателката тревистозелена вратовръзка, от сбъркания Кики — чифт чорапи от изкуствена коприна, от Хубавата Вали — кожен колан, от келнера Алоис — половин литър ром, от Марион, Лина и Мими — шест носни кърпи, а от съдържателя — две бутилки коняк.
— Деца — казах, — деца, но това е така неочаквано!