Кьостер се приближи бързо. Свали назад лявата облегалка на задната седалка. Внимателно вдигнахме Готфрид и го положихме върху двете седалки. Скочих в колата, Кьостер вече бе потеглил. Караше към най-близката амбулатория за бърза помощ. Спря предпазливо.
— Виж дали има лекар. Иначе ще продължим.
Втурнах се вътре. Посрещна ме някакъв санитар.
— Има ли лекар тук?
— Да. Водите ли някого?
— Да. Елате! Носилка!
Положихме Готфрид на носилката и го внесохме. Лекарят беше вече готов, по риза.
— Насам! — Той посочи към една гладка маса. Поставихме носилката отгоре. Лекарят сведе една лампа ниско над тялото. — Какво има?
— Револверен изстрел.
Той взе тампон памук, обърса кръвта, намери пулса на Готфрид, прислуша го и се изправи.
— Нищо не може да помогне.
Кьостер го погледна втренчено.
— Прострелян е встрани! Не може да бъде толкова лошо.
— Раните са две — каза лекарят. Отново попи кръвта. Наведохме се. Тогава видяхме, че косо под раната, която кървеше силно, имаше втора — малка, тъмна дупка в областта на сърцето.
— Смъртта е настъпила почти мигновено — каза лекарят. Кьостер се изправи. Той се вглеждаше в Готфрид. Лекарят закри раните с тампони и ги залепи с пластир. — Искате ли да се измиете? — попита ме той.
— Не — отвърнах аз.
Лицето на Готфрид беше вече жълто и хлътнало.
Устата беше леко изкривена, очите бяха полуотворени, едното малко повече от другото. Той ни гледаше. Той продължаваше да ни гледа.
— Как се случи? — попита лекарят.
Никой не отговори. Готфрид ни гледаше. Гледаше ни втренчено.
— Той може да остане тук — каза лекарят.
Кьостер се раздвижи.
— Не — отвърна той. — Ще го вземем с нас.
— Не бива — каза лекарят. — Длъжни сме да телефонираме на полицията. На криминалната полиция също. Незабавно трябва да се направи всичко, за да се намери убиецът.
— Убиецът? — Кьостер погледна лекаря така, като че ли не го разбираше. — Добре — каза тогава той, ще ида с колата и ще доведа полицията.
— Можете да телефонирате. В такъв случай ще дойдат по-бързо.
Кьостер бавно поклати глава.
— Не. Ще ги доведа.
Той излезе и аз чух как Карл потегли. Лекарят прибута към мен един стол.
— Не бихте ли поседнали до идването им?
— Благодаря — казах аз и продължих да стоя прав. Ярката светлина все още падаше върху кървящата гръд на Готфрид. Лекарят вдигна малко по-високо лампата.
— Но как се случи? — попита той още веднъж.
— Не зная. Трябва да е някакво припознаване.
— Участвувал ли е във войната? — попита лекарят.
Кимнах.
— Вижда се по белезите — каза той. — И по простреляната ръка. Бил е раняван няколко пъти.
— Да. Четири.
— Подлост — каза санитарят. — Всички те са гамени, които тогава още са били в пелени.
Не отвърнах нищо. Готфрид ме гледаше. Продължаваше да ме гледа.
Изтече много време, докато Кьостер се върна. Беше сам. Лекарят остави настрана вестника, който четеше.
— Тук ли са вече чиновниците? — попита той.
Кьостер стоеше като вкаменен. Той не бе чул думите на лекаря.
— Дойде ли полицията? — попита лекарят за втори път.
— Да — отвърна Кьостер. — Полицията. Трябва да телефонираме, за да дойде.
Лекарят го погледна, но не каза нищо и отиде до телефона. След няколко минути се явиха двама чиновници. Седнаха на някаква маса и единият си записа данните за самоличността на Готфрид. Не зная, но ми се струваше безумие да изричам как се е казвал, кога е бил роден и къде е живеел, сега, когато той беше вече мъртъв. Взирах се във възчерния малък молив и отговарях механично.
Другият чиновник се залови да съставя протокол.
Кьостер даваше необходимите сведения.
— Можете ли да ми кажете приблизително как изглеждаше убиецът? — попита полицейският чиновник.
— Не — отвърна Кьостер. — Не обърнах внимание.
Погледнах към него. Помислих си за жълтите гамаши и за униформите.
— Не знаете ли от коя политическа партия беше той? Не видяхте ли отличителните знаци или униформите?
— Не — каза Кьостер. — Нищо не видях преди изстрелите. А после се грижех само за… — той се запъна за момент, — само за своя другар.
— Числите ли се към някоя политическа партия?
— Не.
— Исках да кажа… тъй като казахте „другар“…
— Той ми е другар от войната — каза Кьостер. Чиновникът се обърна към мене.
— Можете ли да опишете убиеца?
Кьостер ме гледаше непоколебимо.