— Величаво! — казах аз. — Къде е той?
— Отиде да вземе нещо за ядене.
— Блестяща идея — казах. — Чувствувам някаква празнота. Може да е само от глад.
Кьостер кимна.
— Яденето винаги действува добре. Това е основно правило на всички стари воини. Пък и аз днес следобед сторих нещо напразно. Записах Карл за състезание.
— Какво? — казах. — Да не е за шести?
Той кимна.
— По дяволите, Ото! В това състезание стартират всички големи асове.
Той кимна отново.
— В клас спортни коли участвува и Браумюлер.
Запретнах си ръкавите.
— Тогава хайде, Ото! Да направим маслена баня на нашия любимец!
— Стой — извика Последния романтик, който тъкмо влизаше. — Първо да хапнем!
Той разопакова купената за вечеря: сирене, хляб, твърд като камък пушен салам и шпроти. И към всичко добре изстудена бира. Ядохме като глутница прегладнели вълци. След това се заехме с Карл. Работихме два часа — прегледахме го основно и смазахме всички лагери. После Ленц и аз вечеряхме за втори път.
Готфрид запали и светлините на форда. При сблъскването случайно единият от фаровете бе останал здрав. Сега от изкривеното шаси той гледаше към небето.
Доволен, Ленц се откъсна от него.
— Е, Роби, донеси сега бутилките. Ще чествуваме празника на цъфтящото дърво.
Поставих на масата коняка, джина и две чаши.
— Ами ти? — попита Готфрид.
— Няма да пия нищо.
— Какво? Защо?
— Защото това проклето пиене вече не ми е по сърце.
Ленц ме наблюдаваше известно време.
— Нашето дете се е побъркало, Ото — каза той на Кьостер.
— Остави го пък, щом не ще — отвърна Кьостер. Ленц си напълни чашата.
— От известно време нашето момче си е загубило ума.
— Това не е най-лошото — заявих аз.
Луната изгря, едра и червена, зад покрива на насрещната фабрика. Мълчаливи седяхме известно време.
— Кажи, Готфрид — подех след малко аз, — нали си специалист в любовта?
— Специалист ли? Аз съм първоучител в любовта — отвърна Ленц скромно.
— Добре. Бих искал да зная дали винаги, когато е влюбен, човек се държи глупаво.
— Защо глупаво?
— Е, не точно така, а като че ли е полупиян. Бъбри, дрънка недомислици и иска да главозамае някого.
Ленц избухна в смях.
— Ех, ти, бебо! Та всичко това е измама! Чудна измама на майката природа. Погледни цъфналата слива. И тя сега мами. Прави се на по-красива, отколкото ще бъде после. Пък и би било ужасно, ако любовта имаше нещо общо с истината. Слава богу, проклетите моралисти не са в състояние да поробят всичко.
Изправих се.
— Смяташ, че без малко измама не може?
— Изобщо не върви, детко!
— Но така човек би могъл да стане дяволски смешен.
Ленц се ухили.
— Запомни едно, момче: никога, никога, никога човек не може да стане смешен в очите на жена, щом прави нещо заради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш — изправяй се на глава, изричай най-тъпите безсмислици, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, но само едно нещо не си позволявай: да бъдеш делови! Не бъди разумен!
Аз се оживих.
— Как мислиш ти, Ото?
Кьостер се засмя.
— Явно е така.
Той стана и отвори капака на мотора на Карл. Аз си взех бутилката ром и една чаша и ги поставих на масата. Ото запали колата. Моторът шумеше съвсем тихо и леко. Ленц беше опрял краката си на пейката до прозореца и се взираше навън. Седнах до него.
— Когато си бил с жена, напивал ли си се някога?
— Често — отвърна той, без да се помръдне.
— И?
Той ме изгледа отстрани.
— Искаш да кажеш, ако тогава човек направи грешка? Никога не се извинявай, бебо. Никога не говори за това. Изпрати й цветя. Без писмо. Само цветя. Те покриват всичко. Дори гробове.
Погледнах го. Стоеше неподвижно. Очите му блестяха в отражението на бялата светлина отвън. Моторът все още тихо бучеше, като че земята под нас тръпнеше.
— Сега, собствено, бих могъл спокойно да пийна малко — казах аз и отворих бутилката.
Кьостер изключи мотора. След това се обърна към Ленц.
— Лунната светлина е достатъчно силна, за да вижда човек чашата си, Готфрид. Прекрати илюминацията: особено на форда! Това чудовище с изкривения си фар ми напомня за войната. Нощем, когато прожектори търсеха по небето самолетите, не беше приятно.
Ленц кимна.
— А на мене това тук ми напомня… е, все едно…
Той стана и изгаси фара.
Луната се бе издигнала над покрива на фабриката. Бе станала още по-светла и сега висеше като жълт лампион в клоните на сливата. В лекия ветрец клонките се полюляваха беззвучно.