След това излязохме с колата. Наблизо една отсечка от шосето беше много разбита. Минахме през нея с петдесет километра в час. Каросерията дрънчеше. Изпуснахме от гумите четвърт атмосфера въздух и опитахме повторно. Този път беше по-добре. Изпуснахме още четвърт. Сега вече нищо не тропаше.
Върнахме се обратно, смазахме скърцащия капак на мотора, подпъхнахме тук-там парчета гума, наляхме в радиатора гореща вода, за да може моторът веднага да заработи, и още веднъж напръскахме колата отдолу с нафтов пулверизатор, та отвсякъде да блести. Тогава Готфрид Ленц вдигна ръце към небето.
— О ела, ела, благословени клиенте! Ела, мили, с дебелия си портфейл! Ние те очакваме с нетърпение, както жених — невеста!
Невестата ни караше да чакаме. Затова избутахме локомотива на хлебопекаря над канала и почнахме да сваляме предната ос. Няколко часа работихме спокойно, почти не говорихме. Тогава откъм бензиновата помпа чух Юп да си подсвирква песента: „Чуй, що иде насам…“
Измъкнах се от канала и погледнах през прозореца.
Един нисък, набит мъж обикаляше кадилака. Изглеждаше като бюргер, имаше вид на солиден човек.
— Я погледни, Готфрид — пошепнах аз, — дали това не е невестата?
— Ясно — каза Ленц, след като му хвърли поглед. — Виж лицето му. Още преди някой да се е приближил до него, той е недоверчив. Хайде върви! Оставам тук като резерва. Ще дойда след теб, ако не успееш. Мисли за моите трикове.
— Добре.
Излязох.
Човекът ме погледна с умни, черни очи. Представих се:
— Локамп.
— Блументал.
Това беше първият трик на Готфрид: да се представи. Твърдеше, че така веднага се създавала по-интимна атмосфера. Неговият втори трик се изразяваше в следното — отначало да бъде съвсем сдържан и да изслуша клиента и чак тогава да го атакува точно намясто.
— За кадилака ли идвате, господин Блументал? — попитах аз.
Блументал кимна.
— Ето го там — казах аз и посочих насреща.
— Виждам — отвърна Блументал.
Погледнах го за миг. „Внимание! — казах си. — Коварен тип!“
Минахме през двора. Отворих една от вратите на колата и запалих мотора. После замълчах, за да дам време на Блументал да я огледа. Положително щеше да намери повод за критика; тогава щях да го притисна.
Ала Блументал не оглеждаше колата. Не намираше и нищо неодобрително. И той мълчеше и стоеше редом с мен като истукан. Нямах друг избор, трябваше наслуки да се хвърля в битката.
Започнах бавно и систематично да описвам кадилака както майка своето дете и при това се мъчех да изтръгна нещо и разбера дали този човек имаше понятие от коли. Ако беше специалист, следваше да се спра повече на мотора и шасито, а ако нямаше представа — на удобствата и дреболиите. Но и сега той не издаваше нещо. Остави ме да говоря, докато взе да ми се струва, че съм въздушен балон.
— За какво смятате да използувате колата? За града или за пътешествия? — попитах накрая аз, може би за да намеря в това опорна точка.
— За всичко възможно.
— А-ха. — И сам ли ще карате, или с шофьор?
— Както се случи.
Както се случи! Човекът отговаряше като папагал. Изглежда, принадлежеше към някакъв орден на мълчащите братя.
Направих опит да внеса малко живост, като го подтикна да провери нещо сам. Обикновено така клиентите ставаха по-достъпни. Боях се, че иначе той ще заспи.
— За такава голяма кола гюрукът се сваля с особена лекота — казах аз. — Опитайте да го приберете. Бихте могли с една ръка.
Но Блументал смяташе, че не било необходимо.
Шумно блъснах вратите и взех да дърпам дръжките.
— Ни най-малко не са разхлабени. Непоклатими като данъците. Опитайте сам…
Блументал не опита. И това намираше за естествено. Дяволски костелив орех.
Посочих му прозорците.
— Съвсем лесно се свалят и вдигат. Във всяко положение стоят здраво.
Никакъв отклик.
— При това стъклото е нечупливо — продължих аз, вече малко разколебан. — Неоценима предимство. В работилницата насреща има един форд…
Заговорих за случая с жената на хлебопекаря и го поукрасих, като разправих, че с нея е загинало и едно дете.
Но вътрешният свят на Блументал беше огнеупорна каса.
— Нечупливи стъкла имат всички коли — прекъсна ме той, — това не е нещо особено.
— Нечупливо стъкло не се употребява при серийното производство на автомобили — отвърнах аз кротко, но с острота. — При някои модели най-много предното стъкло е нечупливо, но в никакъв случай не и големите странични прозорци.