— Би трябвало да си набавите телефонна кабина с изолация срещу шум — казах аз на госпожа Залевски.
Но и дамата знаеше как да ми отвърне.
— Защо? — попита тя с искрящи очи в отговор. — Толкова много неща ли имате да криете?
Замълчах и се отдръпнах. При вихъра на майчински чувства не биваше да се започва спор. Те имаха за опора морала на цял свят.
Бяхме се уговорили да прекараме вечерта у Готфрид. Вечерях в една малка кръчма, после отидох при него. Пътем си купих от най-елегантния магазин за мъжка мода чудесна нова вратовръзка, за да отбележа деня като празник. Все още бях изненадан от това, че всичко се беше уредило гладко; дадох обет пред себе си утре да бъда сериозен като генерален директор на погребално бюро.
Стаичката на Готфрид беше забележителна. Тя бе препълнена със сувенирите, които беше донесъл от пътешествията си из Южна Америка. По стените — пъстри ликови рогозки, няколко маски, човешки череп, причудливи глинени гърнета, копия, а като център — забележителна сбирка от снимки, заемащи цяла една стена — индиански девойки и креолки, красиви, мургави, гъвкави, със загадъчна прелест и отпуснатост.
Освен Ленц и Кьостер бяха дошли още Браумюлер и Грау. Тео Браумюлер, с обгоряло от слънцето медно лице, бе седнал на облегалката на дивана и въодушевен разглеждаше фотографската сбирка на Готфрид. Беше автомобилен състезател към една фабрика и отдавна дружеше с Кьостер. На шести също щеше да участвува в състезанието, за което Ото бе записал Карл.
До масата седеше Фердинанд Грау — едър, подпухнал и доста пийнал. Когато ме видя, той ме притегли към себе си със своята широка лапа.
— Роби — каза с тежък глас, — какво правиш тук сред загубените? Ти няма какво да търсиш тук. Отивай си! Спаси се! Още можеш!
Погледнах към Ленц. Той ми смигна.
— Фердинанд се е насвяткал. От два дни пие в памет на някаква мила покойница. Продал един портрет и веднага получил пари.
Фердинанд Грау беше художник. Но отдавна би умрял от глад, ако нямаше една специалност. По фотографии рисуваше приказно правдиви портрети на покойници за скърбящите им близки. От това живееше, дори живееше много добре. Но никой не купуваше неговите пейзажи, макар да бяха чудесни. Това придаваше песимистичен оттенък на всеки разговор с него.
— Роби, този път беше гостилничар — каза той. Един гостилничар, получил наследство от покойната си вмирисана леля. — Той потръпна. — Ужасно.
— Слушай, Фердинанд — отвърна Ленц, — не бива да си служиш с такива груби изрази. Та нали живееш благодарение на една от най-хубавите човешки прояви: почтителното отношение към покойните.
— Глупости! — отсече Грау. — Аз живея от съзнанието за вина. Почитта към покойния не е нищо друго освен съзнание за вина. Искат да се оправдаят за всичко, което приживе са сторили и пожелавали на милите покойници. — Той бавно прокара ръка по пламналата си глава. — Как мислиш, колко ли често моят гостилничар е пожелавал смъртта на леля си, затова пък сега поръча да я нарисувам с най-фините бои и окачи портрета й над дивана. Така му е по-мила. Почит към покойния! Човек си спомня за своите оскъдни добри качества винаги когато е твърде късно. Тогава се трогва, като си помисли колко благороден би могъл да бъде, и се смята за добродетелен. Добродетел, доброта, благородство — той махна с мощната си лапа, — качества, които човек иска да намира у другите, за да може да ги подвежда.
Ленц се ухили.
— Ти разклащаш устоите на човешкото общество, Фердинанд!
— Устоите на човешкото общество са алчност, страх и корупция — додаде Грау. — Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг. — Той протегна чашата си към Ленц. — Така, а сега ми налей и не говори повече тази вечер, остави и друг да вземе думата!
Прехвърлих се при Кьостер на дивана. Изведнъж ми бе хрумнало нещо.
— Ото, трябва да ми направиш една услуга. За утре вечер ми трябва кадилакът.
Браумюлер прекъсна внимателното изследване на една полуоблечена креолска танцьорка.
— Умееш ли да вземаш завои? — осведоми се той. — Досега мислех, че можеш да караш само направо, ако друг върти волана вместо тебе.
— Бъди спокоен, Тео! — отвърнах аз. — При състезанието на шести ще те направим на кайма.