— Можех да ти кажа по-рано макар и една думичка — смънках аз.
Той махна в знак на несъгласие.
— Глупости!
Поръчах си ром.
— Знаеш ли — подхванах тогава, — изобщо нямам представа каква е и коя е. Не зная и какви са отношенията й с Биндинг. Каза ли ти той тогава нещо?
Готфрид ме погледна.
— Грижа ли те е за това?
— Не.
— Така си и мислех. Впрочем балтонът ти стои добре.
Аз се изчервих.
— Няма нужда да се изчервяваш. Имаш пълно право. Бих искал да можех и аз.
Помълчах.
— Защо говориш така, Готфрид? — казах аз най-сетне.
Той ме погледна.
— Защото всичко друго е вятър, Роби. Защото днес няма нищо, което да заслужава усилията ти. Припомни си какво ти говореше вчера Фердинанд. Той е много прав, старият дебел рисувач на трупове. Е, хайде, седни на раздрънканото пиано и изсвири няколко от старите войнишки песни.
Изсвирих „Три лилии“ и „Аргонският лес“. Песните звучаха призрачно в пустия локал, като си помислеше човек, кога ги бяхме пели.
VII
Два дни по-късно Кьостер сякаш излетя от работилницата:
— Роби, твоят Блументал телефонира. Иска в единадесет да идеш при него с кадилака. За пробно пътуване.
Захвърлих отвертки и ключове.
— Ото, човече, ако от това излезе нещо!
— Какво ви казах! — дочу се гласът на Ленц изпод форда. — Той пак ще дойде, казах ви го. Слушайте само Готфрид.
— Затваряй си човката, работата е е сериозна! — извиках към канала. — Ото, до колко мога да сваля от цената?
— Най-много с две хиляди. В краен случай две хиляди и двеста. Ако пък съвсем не върви, две и петстотин. Ако видиш, че си попаднал на умопомрачен, две и шестстотин. Но му кажи, че после цял живот ще го проклинаме.
— Добре.
Изчистихме колата до блясък. Кьостер сложи ръка на рамото ми.
— Роби, помни, че като войник си участвувал и в други дела. Брани честта на нашата работилница до последна капка кръв. Падни прав, с ръка върху портфейла на Блументал.
— Дадено! — ухилих се аз.
Ленц измъкна от джоба си един медал и ми го тикна в лицето. — Пипни моя амулет, Роби!
— От мен да мине! — Пипнах го.
— Абракадабра, велики Шива — молеше се Готфрид, — дари този страхопъзльо с кураж и твърдост! Стой, по-добре го вземи със себе си, ето! Така, сега плюй три пъти!
— Правилно — съгласих се аз, плюх пред краката му и потеглих, като минах покрай Юп; той развълнуван ме поздрави, размахвайки бензиновия маркуч.
Пътем купих няколко карамфила и изкусно ги нагласих в кристалните вази на колата. Това беше замислено за госпожа Блументал.
За съжаление Блументал ме прие в кантората, а не в жилището си. Трябваше да чакам четвърт час. „Миличък, мислех си, трикът ми е известен, но с него няма да ме пречупиш!“ В преддверието към кабинета на Блументал разпитах една хубавичка машинописка, която подкупих с карамфила от петлицата си, за работите на предприятието. Трикотаж, добър оборот, в кантората — девет души, най-силен конкурент фирмата „Майер и син“, младият Майер кара червен двуместен есекс — дотук бях стигнал, когато Блументал нареди да ме повикат.
Той веднага започна с артилерийска атака.
— Млади господине — каза Блументал, — нямам много време. Цената, която ми казахте неотдавна, беше вашата мечта. И тъй, с ръка на сърцето, колко струва колата?
— Седем хиляди марки — отвърнах аз.
Той едва се полуобърна.
— Тогава няма какво да се говори.
— Господин Блументал — казах аз, — прегледайте още веднъж колата…
— Не е необходимо — прекъсна ме той, — миналия път я огледах добре…
— Има оглеждане и оглеждане — заявих аз. — Трябва да я видите детайлно. Лакът — първокачествен, от „Фол и Рурбек“, костуема цена 250 марки, нови гуми, цена по каталога 600 марки; само това прави 850 марки. Тапицерията, най-фино рипсено кадифе…
Той кимна. Подхванах отново. Канех го да прегледа луксозните инструменти, великолепната кожа на гюрука, хромирания радиатор, модерните брони, шестдесет марки чифта; както дете към майка аз се стремях да се върна при кадилака и се мъчех да склоня Блументал да слезе долу. Знаех, че стъпя ли на земята, като Антей ще се сдобия с нови сили. Когато човек може да покаже нещо реално, цените губят много от своя абстрактен ужас.
Но и Блументал знаеше, че силата му е зад неговото писалище. Той си свали очилата и едва сега се залови истински с мене. Борехме се като тигър с питон. Блументал беше питонът. Преди да успея да се огледам, той вече бе съумял да свали от цената хиляда и петстотин марки.
Обзе ме безпокойство и страх. Мушнах ръката си в джоба и здраво стиснах амулета на Готфрид.