Велик миг — да гледам Готфрид как стои, отворил широко очи — чинии.
— Не се шегувай със свети неща! — заекна той. Не му обърнах внимание, а заговорих с Кьостер.
— Ото, сбогувай се с нашето кадилаче! То вече не ни принадлежи. В бъдеще ще придава блясък на един от бранша долни гащи! Надявам се, че там ще си живее добре! Не тъй геройски, както при нас, но в замяна на това по-сигурно.
Извадих чека. На Ленц само дето не му изхвръкна умът.
— Но нали… не? Какво, платен ли е? — прошепна той дрезгаво.
— А вие какво си мислехте, господа новаци? — попитах и започнах да размахвам чека. — Отгатнете!
— Четири! — извика Ленц със затворени очи.
— Четири и половина — каза Кьостер.
— Пет! — извика Юп откъм помпата.
— Пет и половина! — изревах аз.
Ленц изтръгна чека от ръката ми.
— Невъзможно! Положително няма покритие!
— Господин Ленц — казах аз с достойнство. — Чекът е толкова сигурен, колкото несигурен сте вие! Моят приятел Блументал би могъл да напише чек и за двайсет пъти по-голяма сума! Моят приятел, разбирате ли, у когото утре вечер ще ям пълнена щука. Имайте го за пример! Да завържеш приятелство, да получиш сумата в аванс и да бъдеш поканен на вечеря: това значи да продаваш! Така, сега свободно!
Готфрид едва се владееше. Направи последен опит.
— Моето обявление и амулетът!
Върнах му медала.
— Ето ти твоята кучешка марка! Съвсем я бях забравил.
— Ти си го продал идеално, Роби — каза Кьостер. Слава богу, че се отървахме от шейната. Дяволски добре бихме могли да употребим тези парици.
— Ще ми дадеш ли петдесет марки предплата? — попитах аз.
— Сто. Заслужил си ги.
— Не искаш ли да вземеш и сивото ми палто като аванс? — попита Готфрид с присвити очи.
— А иска ли ти се да идеш в болница, жалко недискретно копеле? — попитах аз в ответ.
— Момчета, да приключим за днес! — предложи Кьостер. — Достатъчно спечелихме за един ден! Пък да не гневим и бога! Да излезем с Карл и да тренираме за надбягването.
Юп отдавна беше зарязал бензиновата помпа. Възбуден бършеше ръцете си.
— Господин Кьостер, това значи, че докато се вървете, аз поемам командата тук, нали?
— Не, Юп — каза Ото, смеейки се, — и ти ще дойдеш с нас.
Първо отидохме в банката и предадохме чека. Ленц не се успокои, докато не разбра, че е редовен. След това подкарахме колата с такава скорост, че искри захвърчаха от ауспуха…
VIII
Стоях срещу хазайката си.
— Какво се е случило? — попита госпожа Залевски.
— Нищо — отвърнах аз. — Искам само да си платя наема.
Оставаха още три дни до уговорения срок и госпожа Залевски едва не падна от почуда.
— Навярно зад това се таи нещо — каза тя подозрително.
— Няма и следа от умисъл — отвърнах аз. — Мога ли за тази вечер да използувам двете тапицирани с брокат кресла от вашия салон?
Готова за борба, тя опря ръце о хълбоците си.
— Излиза, че все пак има! Не ви ли харесва вече стаята?
— О, не. Но вашите брокатени кресла ми харесват повече.
Обясних й, че вероятно ще ме посети една братовчедка и затова ми се иска да поразхубавя стаята си. Тя се засмя така, че гърдите й се затресоха.
— Братовчедка! — повтори тя презрително. — А кога ще дойде братовчедката ви?
— Още не е съвсем сигурно — казах аз, — но ако дойде, ще дойде рано, по здрач, за вечеря. А защо собствено да няма братовчедки, госпожа Залевски?
— О, братовчедки има — отговори тя, — но за тях човек не взема назаем кресла.
— Аз напротив — твърдях настойчиво, — имам твърде силно чувство за родова близост.
— Да, личи си! Свързват ви чашките с ром. Можете да ползувате брокатените кресла. Поставете в салона червените, плюшените.
— Благодаря. Утре ще върна всичко. И килима.
— Килима? — Тя се обърна. — Та, кой е споменал за килим?
— Аз, а и вие, току-що. — Тя ме погледна възмутена. — Но килимът върви с креслата — казах аз. — Те стоят върху него.
— Господин Локамп — заяви госпожа Залевски царствено, — не прекалявайте! Умереност във всичко — това беше правилото на покойния Залевски. И вие бихте могли да се съобразявате с него.
Знаех, че покойният Залевски, въпреки този девиз, буквално пиян посрещнал смъртта си. При други поводи госпожа Залевски сама ми беше разказвала за това доста често. Ала сега то бе загубило значение. Тя използуваше своя мъж, както някои хора библията за цитиране. И колкото по-дълго време минаваше откакто бе умрял, толкова повече мисли му приписваше. Сега вече той прилягаше за всичко — като библията.
Заех се да поразкрася стаичката си. Следобед говорих по телефона с Патриция Холман. Напоследък тя боледуваше и почти цяла седмица не бях я виждал. Бяхме се уговорили за осем часа и аз й предложих да вечеряме у дома, а след това да отидем на кино.