— Добре, момче, тогава ще те пощадя.
Трясъкът на моторите обикаляше като картечен огън по пистата. Миризма на изгоряло масло, бензин и рициново масло. Възбуждаща, чудна миризма, възбуждащ, чуден барабанен бой на мотори!
Вдигаха врява и монтьорите, чиито добре уредени кабини бяха близо до нас. Ние самите бяхме с много оскъдни запаси. Малко инструменти, моторни свещи, няколко колела с резервни гуми, които получихме безплатно от една фабрика, дребни резервни части — това беше всичко. Кьостер не се състезаваше за някоя фабрика. Трябваше да плащаме всичко сами. Затова нямахме много.
Ото дойде. След него — Браумюлер, вече облечен за състезанието.
— Е, Ото — каза той, — ако моите свещи издържат днес, ти си изгубен! Но те няма да издържат…
— Ще видим — отвърна Кьостер.
Браумюлер посочи заплашително към Карл:
— Пази се от моята орехотрошачка!
Орехотрошачката беше твърде тежката, нова машина, която караше Браумюлер. Той минаваше за фаворит.
— Карл ще те подгони, Тео! — извика му Ленц отсреща.
Браумюлер искаше да отговори на стария, почтен войнишки език, но като видя Патриция Холман при нас, думите заседнаха в гърлото му, очите му изхвръкнаха от любопитство, ухили се неопределено и си пое пътя.
— Пълен успех — извика Ленц доволен.
Лаят на мотоциклетите се носеше над пистата. Кьостер трябваше да се приготви. Участието на Карл бе обявено в класа на спортните коли.
— Много не бихме могли да ти помогнем, Ото — казах аз и погледнах към инструментите.
Той махна отрицателно.
— Не е и необходимо. Ако Карл се строши, и цяла работилница няма да помогне.
— Да ти показваме ли табели, за да знаеш в какво положение си?
Кьостер поклати глава.
— Та това е сборен старт. Сам ще мога да виждам. Пък и Юп ще внимава.
Юп кимаше усърдно. Трепереше от вълнение и непрестанно ядеше шоколад. Но това беше само преди старта. Щом проехтя изстрелът за началото, той изведнъж стана спокоен като костенурка.
— Хайде, на добър час!
Изтикахме Карл напред.
— Само да не си останеш на старта, мило дяволче — каза Ленц и потупа радиатора. — Не разочаровай своя стар баща, Карл!
Карл потегли. Ние гледахме след него.
— Виж каква смешна таратайка! — каза изведнъж някой до нас. — А задницата й, погледни, като на щраус!
Ленц се изправи.
— Бялата кола ли имате предвид? — попита той със зачервено лице, ала все още спокоен.
— Тъкмо нея — отвърна грамадният монтьор от съседната кабина пренебрежително през рамо и подаде на съседа си бутилката с бира. Ленц почна да заеква от гняв и се готвеше да прекрачи ниската дъсчена ограда. Слава богу, още не бе измъкнал запаса си от ругатни. Дръпнах го назад.
— Остави тия глупости! — пошепнах му. — Ти си ни необходим тук. Защо искаш преждевременно да се намериш в лазарета!
Твърдоглав като магаре, той искаше да се изскубне. Щом ставаше дума за Карл, не търпеше никакви подигравки.
— Гледайте — казах на Патриция Холман, — и тоя безумен козел ми бил Последния романтик! Можете ли да повярвате, че някога е писал стихове?
Тези думи подействуваха на Ленц мигновено. Стиховете бяха болното му място.
— Много преди войната — извини се той. — Освен това, бебо, не е срамно да обезумееш по време на състезание. Какво ще кажеш, Пат?
— Безумието изобщо не е никак срамно.
Готфрид я поздрави.
— Велики слова!
Моторният шум се издигаше над всичко. Трептеше въздухът. Тресяха се земя и небе. Колите летяха край нас в пакет.
— Предпоследен! — изръмжа Ленц. — Този звяр пак се запъна на тръгване.
— Нищо — казах аз, — стартирането е недостатък на Карл. — Той потегля бавно, но после вече не спира.
С отдалечаването на грохота загърмяха високоговорителите. Не вярвахме на ушите си: Бургер, сериозен конкурент, беше останал на старта.
Колите отново се приближаваха с рев. В далечината трептяха като скакалци по пистата, наедряваха, минаваха светкавично отсреща покрай трибуните и се втурваха в големия завой. Още бяха шест, Кьостер пак на предпоследно място. Бяхме готови. Откъм завоя ту по-силно, ту по-слабо се разнасяше и отглъхваше грохотът. И отново ятото летеше срещу нас. Първият състезател отмина, вторият и третият го следваха, непосредствено подир тях — Кьостер. На завоя той бе взел преднина и сега мина четвърти.
Слънцето се подаде иззад облаците. Върху пистата се очертаха светли и сиви ивици, изведнъж от светлината и сенките тя се изпъстри като тигрова кожа. Сенките на облаците плуваха над човешкото море, изпълнило трибуните. С моторната буря — сякаш някаква чудовищна музика — се разбушува кръвта на всички ни.