Чакахме Ото. Той имаше да урежда още нещо при организаторите на състезанието.
— Готфрид — неочаквано зад нас повика дрезгав глас.
Обърнахме се. Пред нас стоеше човек като планина в твърде тесни раирани панталони, в твърде тясно сако от напръскана с бяло материя и черно бомбе.
— Алфонс! — удиви се Патриция Холман.
— Лично — потвърди Алфонс.
— Ние спечелихме, Алфонс! — възкликна тя.
— Страхотно! Какво излиза, че съм дошъл твърде късно ли?
— Ти никога не идваш твърде късно, Алфонс — каза Ленц.
— Собствено, исках да ви донеса нещо за хапване. Студено свинско печено и малко свински ребърца. Вече е нарязано.
— Давай го тук и сядай, златно момче! — извика Готфрид. — Веднага се заемаме.
Алфонс отвори пакета.
— Боже мой! — каза Патриция Холман. — Колкото за цял полк!
— Това винаги се разбира едва на края — каза Алфонс. — Впрочем има и малко кимионова ракия. — Той измъкна две бутилки. — Тапите са извадени.
— Страхотно — каза Патриция Холман. Алфонс й смигна дружелюбно.
Когато се приближи към нас, шумът от мотора на Карл напомняше бълбукане на вода. Кьостер и Юп скочиха от колата.
Юп приличаше на младия Наполеон. Ушите му светеха като църковни прозорци. Държеше в ръце огромна сребърна купа — ужасна безвкусица.
— Шестата — каза Кьостер, смеейки се. — Как пък хората не измислиха нещо друго!
— Само тенджерата за мляко ли? — попита Алфонс делово. — Няма ли и нещичко на ръка?
— О, да — успокои го Ото, — има.
— Тогава ние просто плуваме в пари — обяви Грау. — Изглежда, че ще прекараме една приятна вечер.
— При мене? — попита Алфонс.
— Това е въпрос на чест! — отвърна Ленц.
— Грахова супа със свинско шкембе, крачка и уши — каза Алфонс и дори изразът на лицето на Патриция Холман говореше за голямо уважение. Естествено безплатно — добави той.
Браумюлер се приближи, като проклинаше нещастието си, ръката му бе пълна с омазнени моторни свещи.
— Успокой се, Тео — извика Ленц, — при следните състезания на детски колички първата награда положително ще е твоя.
— Ще ми дадете ли реванш на коняк? — попита Браумюлер.
— С бирени чаши дори — каза Грау.
— Нямате изгледи, господин Браумюлер — заяви Алфонс като познавач. — Никога досега не съм виждал Кьостер да се напие.
— И аз никога досега не бях виждал Карл пред себе си — отвърна Браумюлер — освен днес.
— Понеси го с достойнство — настави Грау. — Ето ти чаша. Да пием за залеза на културата, предизвикан от машините!
Когато станахме, понечихме да вземем със себе си остатъка от храната, която бе донесъл Алфонс. Навярно имаше за още няколко души. Но намерихме само хартията.
— По дяволите — каза Ленц. — А-ха! — и посочи Юп, който се хилеше смутен. Ръцете му още бяха пълни, а коремът — издут като барабан. — Това също е постижение!
Струваше ми се, че след вечерята у Алфонс Патриция Холман постигна твърде голям успех. Улових Грау в момент, в който отново й предлагаше да я рисува. Тя се смееше и казваше, че щяло да трае много дълго. Фотографирането било по-удобно.
— Тъкмо това по-скоро е неговата специалност! — казах аз язвително. — Вероятно той ще ви нарисува по фотография.
— Тихо, Роби — отвърна Фердинанд невъзмутимо и впи в Пат големите си, сини детски очи. — Ракията те прави свадлив, а мен — човечен. В това е разликата между нашите поколения.
— Той е близо десет години по-стар от мене — подхвърлих аз.
— Днес това се измерва като разлика от едно поколение — продължи Фердинанд, — разлика от цял живот. Хилядолетна разлика. Какво знаете вие за живота, момчета? Дори от собствените си чувства се страхувате! Не пишете писма, а телефонирате; вече не мечтаете — в края на седмицата си позволявате едно излизане; вие сте разумни в любовта и неразумни в политиката — жалък род!
Слушах само с едното ухо; с другото ловях приказките на седящия отсреща Браумюлер. Той тъкмо заявяваше на Патриция Холман с малко колеблив тон, че трябвало непременно да вземе уроци по кормуване от него. Щял да й покаже всичките си хватки.
При първа възможност го дръпнах настрана.
— Тео, за един спортист е страшно нездравословно да обръща прекомерно внимание на жените.
— За мен положително не е — каза Браумюлер, аз по природа съм пословично здрав.
— Хубаво. Тогава искам да ти кажа какво положително няма да бъде здравословно и за теб — един удар по главата с ей тази бутилка.
Той се ухили.
— Прибери сабята, малкият! Знаеш ли по какво се познава кавалерът? По това, че се държи прилично и когато е пиян. А знаеш ли какво съм аз?