XIII
— Дамата, която все криете — каза госпожа Залевски, — няма нужда да го правите — спокойно може да ви посещава. Харесва ми…
— Но вие изобщо не сте я виждали — отвърнах аз.
— О, не се вълнувайте — заяви госпожа Залевски натъртено, — виждала съм я. Виждала съм я и ми харесва, дори много, но не е жена за вас!
— Така ли?
— Не е. И се чудя как сте я намерили из вашите кръчми. Но естествено най-скитосващите…
— Отклоняваме се от темата — прекъснах я аз.
— Това — каза тя и опря ръце на хълбоците си — е жена за мъж с добро, осигурено положение. С една дума — за богат мъж!
„Виж ти! — помислих си. — Точно това, което ми липсва!“
— Този довод може да се изтъква за всяка жена — заявих с раздразнение.
Тя поклати сивите си къдри.
— Почакайте! Бъдещето ще ми даде право.
— Ах, бъдещето! — Ядно хвърлих на масата копчетата от ръкавелите си. — Кой разчита на бъдещето днес! Защо още отсега да се тревожа за него.
Натъжена, госпожа Залевски поклати величествената си глава.
— Чудни хора сте вие, младите! Миналото ненавиждате, настоящето презирате, а бъдещето ви е безразлично. Как ще се излезе на добър край!
— Всъщност, какво наричате добър край? — попитах аз. — Краят може да бъде добър само ако преди това всичко е било лошо. Тогава и лошият край е много по-добър.
— Еврейски извъртания — отвърна госпожа Залевски с достойнство и решително се обърна към вратата. Но когато дръжката беше вече в ръката й, още веднъж се спря като закована. — Смокинг? — прошепна госпожа Залевски учудена. — Вие?
С широко отворени очи тя гледаше костюма на Ото Кьостер, който бе окачен на вратата на гардероба. Бях го взел на заем, защото вечерта щяхме да идем с Пат на театър.
— Да, аз! — потвърдих жлъчно. — Способността ви да свързвате фактите е ненадмината, уважаема госпожо…
Тя ме погледна. Пълното и лице отрази буря от мисли, която стихна в едно широко, съзаклятническо ухилване.
— А-ха! — каза госпожа Залевски, после го повтори: — А-ха! — И вече от коридора добави през рамо с удоволствие и хитровато, засияла цялата от вечната женска радост при подобни открития: — Такава ли била работата!
— Да, такава е работата, проклета акушерке! — изръмжах аз подир нея, когато бях уверен, че няма да ме чуе. След това захвърлих бясно лачените си обувки за едно с кутията на пода. „За богат човек!“ Като че ли не го знаех!
Взех Пат от дома й. Стоеше в стаята си, вече напълно облечена, и чакаше. Дъхът ми едва не спря, като я видях. За пръв път, откакто я познавах, тя носеше вечерна рокля.
Роклята беше от сребрист брокат, спускаше се меко и плавно от нейните изправени рамене. Изглеждаше плътно прилепнала о тялото, но все пак бе толкова свободна, че не пречеше на красивите, широки крачки на Пат. Отпред високо затворена, роклята беше с дълбоко изрязан в остър ъгъл гръб. Сред матовия синкав здрач Пат напомняше сребърна факла, бе изведнъж и удивително преобразена, празнична и твърде далечна. Като призрак зад нея ми се явяваше сянката на госпожа Залевски с високо вдигнат пръст.
— Добре, че когато се запознахме, не беше облечена в тази рокля — казах аз. — Нивга не бих се приближил до теб.
— Нямаше да го приема без други доказателства, Роби. — Тя се усмихваше. — Харесва ли ти?
— Просто е страхотна! В нея си съвсем друга жена.
— Защо да е страхотна?! Нали дрехите са за това!
— Възможно е. Ала мен ме повали на земята. За тази рокля следва да имаш друг мъж. Мъж с много пари.
Тя се засмя.
— Обикновено мъжете с много пари са отвратителни, Роби.
— Но парите не, нали?
— Е, да — каза тя, — парите не са.
— Така и предполагах.
— Не мислиш ли и ти същото?
— О, да — казах аз, — наистина парите не даряват щастие, но те необикновено успокояват.
— Парите ни дават независимост, мили, а това е много повече. Ако искаш, мога да облека друга рокля.
— Изключено! Тази е прелестна. От днес нататък за мен шивачите стоят над философите! Те внасят красота в живота. Това е сто пъти по-ценно от предълбоките мисли! Внимавай, освен всичко друго мога и да се влюбя в тебе!
Пат се смееше. Огледах се взискателно от горе до долу. Кьостер беше малко по-висок от мене и се налагаше да прикрепя панталоните горе с безопасни игли, за да стоят сравнително добре. Слава богу, стояха!
До театъра отидохме с такси, По пътя се бях смълчал, без сам да зная защо. Когато слязохме и плащах, погледнах шофьора, сякаш под нечие давление. Беше с уморени от безсъние очи, със зачервени клепачи, небръснат и изглеждаше просто изнурен. Равнодушно пое парите.