Блументал седеше като на трон зад своето писалище и тъкмо ядеше ябълка. Престана да дъвче и ме изгледа един момент.
— Добре — изсумтя той тогава и продължи да яде. Изчаках да хвърли огризката в кошчето за хартия.
— Съгласен сте, нали? — попитах тогава аз.
— Момент! — Той извади от чекмеджето втора ябълка. Захапа я шумно. — Трябва да се ядат много ябълки, господин Локамп! Те удължават живота! Всеки ден по няколко ябълки — и никога няма да имате нужда от лекар!
— Дори и да си счупя ръката!
Той се ухили, хвърли втората огризка и се изправи.
— Тогава няма да си чупите ръката!
— Практично! — казах аз и изчаках да видя какво ще последва. Този ябълков разговор ми изглеждаше доста подозрителен.
От малък шкаф Блументал извади кутия пури и ми предложи. Бяха „Корона“, марката, която вече познавах.
— И те ли удължават живота? — попитах аз.
— Не, скъсяват го. Те се уравновесяват с ябълките. — Той духна облак дим и с леко приведена глава като замислена птица ме изгледа от долу на горе. — Да се поддържа равновесие, господин Локамп, винаги равновесие — това е цялата тайна на живота…
— Ако човек може…
Той смигна.
— Хм, да може — именно в това е тайната! Знаем премного, а можем прекалено малко, защото знаем премного. — Той се засмя. — Извинете, след ядене всякога се настройвам някак философски…
— Това е най-подходящото време — казах аз. — Следователно и с кадилака уравновесяваме везните, така ли?
Блументал вдигна ръка.
— Секунда…
Смирено наведох глава. Той забеляза това и се засмя.
— Не както мислите вие! Исках само да ви направя комплимент. Ненадейна и стремителна атака, при това без опит за заблуда на противника! Това беше замислено добре срещу стария Блументал. Знаете ли какво очаквах?
— Че ще почна да предлагам от четири хиляди и петстотин?
— Точно така! Щеше да ви излезе през носа. Вие искате да продадете колата за седем, нали?
От предпазливост вдигнах рамене.
— Защо пък точно за седем?
— Защото на времето първоначално ми поискахте толкова…
— Имате блестяща памет — казах аз.
— За числа. Само за числа. За съжаление! И тъй, да приключим: можете да вземете колата за тази цена. Блументал ми подаде ръка, поех я, разтърсихме ръце.
— Слава богу — казах аз с въздишка на облекчение. — Първата сделка от дълго време насам. Кадилакът, изглежда, ни носи щастие!
— На мене също — каза Блументал. И аз спечелих петстотин марки от него.
— Да. Но защо собствено го продавате толкова бързо? Не ви ли харесва?
— Просто суеверие — обясни Блументал. — Не се отказвам от никоя сделка, която носи печалба…
— Просто суеверие — повторих аз.
Той поклати лъщящата си глава.
— Не вярвате, но е така. За да не ми потръгне зле в други работи. Днес пропускането на добра сделка е предизвикателство към съдбата. А това никой вече не може да си го позволи.
В четири и половина часа подир обед Готфрид Ленц с многозначителен израз на лицето постави на масата пред мен празна бутилка от джин.
— С удоволствие ще я видя напълнена от тебе, бебо. Безплатно! Спомняш ли си за нашия облог?
— Спомням си — казах аз, — но идваш твърде рано.
Готфрид безмълвно тикна часовника си под носа ми.
— Четири и половина — казах аз. — Вероятно дори според метеорологическата станция. Ала всекиму може да се случи да закъснее. Впрочем, предлагам ти да удвоим облога две към едно.
— Прието! — тържествено обяви Готфрид. — Значи, получавам безплатно четири бутилки джин. Постъпката ти се нарича геройство на изгубена позиция. Това е честно, бебо, но погрешно…
— Изчакай…
Отдавна не бях толкова сигурен, колкото исках да изглеждам. Напротив, вече доста определено смятах, че хлебопекарят няма да дойде. Трябваше още преди обед да го задържа. Не беше човек, на когото можеше да се разчита.
В пет часа, когато изсвири сирената на отсрещната фабрика за матраци, Готфрид мълчаливо добави на масата пред мен още три празни шишета от джин. Тогава се облегна на прозореца и впи поглед в мене.
— Жаден съм — каза той натъртено подир известно време.
В същия момент откъм улицата чух несравнимия шум от мотор на форд и веднага след това колата на хлебопекаря сви в нашия вход.
— Щом си жаден, мили Готфрид — отвърнах аз с голямо достойнство, — тичай бързо да купиш двете бутилки ром, които спечелих от облога. Ще ти бъде позволено да пийнеш безплатно една глътка. Виждаш ли вън майстора пекар? Психология, момчето ми! А сега махни от тук и празните бутилки от джин! След това можеш да потеглиш с таксито. За по-тънки работи си още зелен. Привет, сине мой!