Изпитах радост, че отново съм навън. Въздухът беше мек, летен. Кадилакът блестеше в края на уличното платно.
— „Е, старче, благодаря ти — казах аз и го потупах по капака. — Върни се скоро за нови дела!“
XV
Утрото, ясно и искрящо, трептеше над ливадите. Седяхме с Пат на една горска поляна и закусвахме. Бях си взел две седмици отпуск и с Пат бяхме потеглили на път. Искахме да идем на море.
Пред нас на шосето стоеше малък, стар ситроен. Бяхме го заменили срещу форда на хлебопекаря, а Кьостер ми го беше дал за отпуската ми. Автомобилът приличаше на търпеливо товарно магаре — толкова бе отрупан с куфари.
— Да се надяваме, че по пътя няма да се строши — казах аз.
— Няма да се строши — отвърна Пат.
— Откъде знаеш?
— Знае се. Нали сме в отпуск, Роби.
— Навярно е така — казах аз. — Но познавам и неговата задна ос. Видът й е печален. Особено при такъв товар.
— Ситроенът е брат на Карл. Ще издържи.
— Един страшно рахитичен брат.
— Не говори за пороци, Роби. Това е най-хубавата кола, която познавам.
Известно време лежахме един до друг на поляната. Вятърът, мек и топъл, идеше откъм гората. Носеше дъх на смола и треви.
— Кажи, Роби — попита Пат след известно време, — какви са цветята отсреща край потока.
— Анемонии — отвърнах, без да ги погледна.
— Но, мили! Не са анемонии. Анемониите са много по-дребни. Освен това те цъфтят само през пролетта.
— Правилно — казах аз, — това е ливадна горва.
Тя поклати глава.
— Познавам ливадната горва. Тези цветя изглеждат другояче.
— Тогава е бучиниш.
— Ех, Роби! Бучинишът е бял, не червен.
— В такъв случай не зная. Досега винаги когато са ме питали, съм минавал с тези три имена на цветя. Поне едно от тях всякога са приемали с доверие. Пат се засмя.
— Жалко. Не подозирах това, иначе щях да се задоволя още с анемониите.
— Бучиниш — казах, — с бучиниша винаги съм имал най-голям успех.
Тя се изправи.
— Весела работа. А често ли са те питали?
— Не особено често. И при съвсем други условия.
Пат опря ръце на земята.
— Всъщност е позорно, че тъпчем навред по земята и не знаем почти нищо за нея. Не знаем дори няколко имена.
— Не тъгувай — казах аз. — По-лошото, е че ние изобщо не знаем защо тъпчем земята. Тогава няколко имена повече или по-малко остават без значение.
— Ти ли го казваш! Сигурна съм, че го казваш само от леност.
Обърнах се на другата страна.
— Естествено, но и върху леността все още не е мислено достатъчно. Тя е началото на всяко щастие и краят на всяка философия. Ела, легни отново тук. Човек прекарва в лежане твърде малко време. Той постоянно стои или седи някъде. А това е в ущърб на доброто му животинско самочувствие. Единствено когато лежи, той е напълно примирен със себе си.
Една кола се приближи с бръмчене и отмина.
— Малък мерцедес — казах аз, без да се изправям. — Четирицилиндров.
— Задава се още една кола — отвърна Пат.
— Да, чувам вече. Рено. Предницата и прилича ли на свинска зурла?
— Да.
— Тогава е рено. Слушай, сега се приближава нещо истинско. Една ланчия. Положително гони другите две агнета като вълк! Вслушай се само в мотора! Като орган е!
Колата прелетя край нас.
— За коли знаеш повече от три названия, нали? — попита Пат.
— Естествено. И дори са верни.
Пат се засмя.
— Това всъщност жалко ли е, или не?
— Съвсем не е жалко. Само естествено. Една добра кола понякога ми е по-мила от двадесет поляни с цветя.
— Суров син на двадесетия век! И съвсем не сантиментален…
— О, не. Нали чуваш, щом се отнася за автомобили.
Тя ме погледна.
— Аз също — каза Пат.
Откъм боровете се зачу кукувица. Пат почна да брои.
— Защо броиш? — попитах аз.
— Не знаеш ли? Колкото пъти се обади кукувицата, толкова години остават на човек да живее.
— А, да, вярно. Но има и друго поверие. Щом чуе кукувица, човек трябва да разтърси кесията си. Тогава парите му се увеличават.
Извадих от джоба си дребните пари и силно ги затръсках, прихлупил двете си шепи.
— Ето какъв си ти — каза Пат и се засмя. — Аз искам живот, а ти — пари.
— За да живея — отвърнах аз. — Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот.
— Четиринадесет — изброи Пат. — Ти вече говори другояче за тези неща.