Тя се засмя.
— Дори съм страшно гладна.
— Да тръгваме тогава! — Неочаквано ме обзе силна радост.
Влизането ни у Алфонс бе тържествено. Той ни поздрави, веднага след това изчезна и отново се появи, след като си беше сложил бяла яка и вратовръзка на зелени точки. Не би го направил и за германския кайзер. Дори самият той беше малко смутен от този необикновен белег на отклонение от обичайното.
— И тъй, Алфонс, какво хубаво ядене ще ни предложиш? — попита Пат и облегна двете си ръце на масата.
Алфонс се поусмихна, изду устни и присви очи.
— Имате щастие! Днес поднасяме и раци! — Отстъпи крачка назад, за да проследи впечатлението от думите си. Впечатлението беше отлично. — Към тях по чаша младо мозелско вино — пошепна възхитен и отстъпи още една крачка. При което пожъна бурно одобрение — странно! — и откъм вратата. В този миг там се бе появила със светла буйна коса и изгорял от слънцето нос ухилената муцуна на Последния романтик.
— Готфрид? — извика Алфонс. — Ти? Лично? Какъв ден! Човече, дай да те прегърна!
— Сега ще наблюдаваш интересно зрелище! — казах аз на Пат.
Двамата се хвърлиха в прегръдките си. Алфонс тупаше Ленц по гърба така шумно, сякаш наблизо имаше ковачница.
— Ханс — извика той на келнера насреща, — донеси Наполеона!
Той повлече Готфрид към бара. Келнерът донесе голяма прашна бутилка. Алфонс наля две чаши.
— Наздраве, Готфрид, проклетнико!
— Наздраве, Алфонс, стари ми добри затворнико!
Двамата изпразниха чашите на един дъх.
— Първокласно! — каза Готфрид. — Коняк за мадони!
— Срамота е да го обръщаме така — потвърди Алфонс. — Но как човек да го пие бавно, когато се радва! Хайде, ще пием още по един! — Той наля и вдигна чашата. — Проклет неверник си ти!
Ленц се засмя.
— Мой мили, стари Алфонс!
Очите на Алфонс се овлажниха.
— Още по един, Готфрид — каза той развълнуван.
— Давай! — Ленц му поднесе чашата си. — За коняк казвам „не“ едва когато вече не мога да вдигна главата си от земята.
— Добре го каза! — Алфонс наля третата чаша.
Малко задъхан, Ленц се върна на нашата маса. Той си извади часовника.
— В осем без десет пристигнахме със ситроена пред работилницата. Какво ще кажете?
— Рекордно постижение! — отвърна Пат. — Да живее Юп! Аз също ще му подаря кутия цигари.
— А ти ще получиш за това извънредна порция раци! — заяви Алфонс, който беше вървял по петите на Готфрид. След това той ни даде нещо като салфетки. Съблечете саката и си вържете това около врата. Дамата позволява ли?
— Дори го смятам за необходимо — каза Пат.
Алфонс кимна зарадван.
— Вие сте разумна жена, знаех си. Раците трябва да се ядат спокойно. Без страх от петна по дрехите. — Той се усмихна. — Естествено вие самата ще получите нещо по-елегантно.
Келнерът Ханс донесе една снежнобяла кухненска куртка. Алфонс я разгъна и помогна на Пат да я облече.
— Стои ви добре — похвали я той.
— Страхотно! — отвърна тя и се засмя.
— Радвам се, че сте запомнили това — каза, Алфонс благосклонно. — Стопля сърцето на човека.
— Алфонс! — Готфрид завърза салфетката така, че възелът бе на тила му, а краищата й стърчаха. — Засега това тук прилича само на фризьорски салон.
— Веднага ще се промени. Ала първо малко изкуство.
Алфонс отиде до грамофона. Веднага проехтя хорът на поклонниците от „Танхойзер“. Ние се заслушахме мълчаливо.
Едва бе отзвучал последният тон, ето че се отвори кухненската врата и келнерът Ханс се появи с блюдо, голямо колкото детска вана. Над него се вдигаше пара, беше пълно с раци. Запъхтян, Ханс го остави на масата.
— Донеси и на мен една салфетка — поръча Алфонс.
— Заедно ли ще ядем, златно момче? — извика Ленц. — Какво уважение за нас!
— Ако дамата няма нищо против…
— Тъкмо обратното, Алфонс!
Пат поотмести стола си и той се настани до нея.
— Много добре е, че седя до вас — каза той някак притеснен. — Аз съм доста пъргав в отварянето на раците. За една дама то е малко скучно.
Той посегна към блюдото и с невероятна бързина почна да чисти за Пат един рак. С огромните си ръце го правеше похватно и красиво, тъй че на нея, не й оставаше нищо друго, освен да яде подаваните й с вилицата апетитни късчета.
— Вкусно ли е? — попита той.
— Чудесно! — Тя вдигна чашата си. — За ваше здраве, Алфонс!
Той се чукна тържествено с нея и бавно изпи чашата си. Наблюдавах я. Би ми било по-приятно, ако тя пиеше нещо без алкохолно. Пат долови погледа ми.
— Здравей, Роби! — каза тя.