— Но и усложнения?
Той ме погледна.
— Е, да, естествено.
Яфе се зае да ми обяснява подробностите. Били засегнати и двете крила на белия дроб, дясното по-малко, лявото повече. После замълча и позвъни на сестрата.
— Донесете ми чантата!
Сестрата я донесе. Яфе извади от нея две големи рентгенови снимки. Свали шумолящите им обвивки и вдигна снимките срещу прозореца.
— Така ще видите по-добре. Това са рентгеноскопии.
На прозрачната сива плака различих прешлените на един гръбнак, ключици, малка част от ръцете и леките дъги на ребрата. Но аз виждах и нещо повече от това — виждах един скелет. Тъмен и призрачен, той се очертаваше между бледите, сливащи се една с друга сенки на снимката. Виждах скелета на Пат. Скелетът на Пат…
С пинсетата Яфе сочеше отделни линии и отсенки на снимката и ми ги обясняваше. Той не забелязваше, че вече не гледах плаката. Бе обзет от вглъбеността на учения. Най-сетне се обърна към мене.
— Разбрахте ли?
— Да — казах аз.
— Но какво ви е? — попита той.
— Нищо — отвърнах аз. — Само не мога да виждам добре.
— Ах, така ли? — Той намести очилата си. После отново прибра снимките в пликовете и спря на мен изпитателния си поглед.
— Не се измъчвайте с напразни мисли.
— Не се измъчвам. Но това е беда, божие проклятие. Милиони хора са здрави! Защо тъкмо този човек да не е?
Яфе мълча известно време.
— Никой не може да отговори — каза после той.
— Да — отвърнах аз, изведнъж страшно ожесточен и оглушал от гняв, — на това никой не може да отговори! Естествено не! За болестта и смъртта никой не може да даде отговор. Проклятие! Човек не може да направи нищо срещу тях!
Яфе продължаваше да ме наблюдава.
— Извинете — казах аз, — но не мога да се заблуждавам. Това е проклятие.
Той все още не откъсваше очи от мене.
— Имате ли малко време? — попита Яфе.
— Да — казах аз. — Достатъчно.
Той стана.
— Предстои ми да направя вечерна визитация. Бих желал да ме придружите. Сестрата ще ви даде бяла престилка. Пред пациентите ще минете за мой асистент.
Не знаех какво целеше той, но взех престилката, която сестрата ми подаде.
Вървяхме по дългите коридори. През широките прозорци падаше розовото сияние на залеза. Това беше мека, приглушена светлина, трептяща като недействителна. Няколко прозореца бяха отворени. Нахлуваше уханието на цъфтящите липи.
Яфе отвори една врата. Неприятен дъх на застояло ни блъсна в лицето. Една жена с чудесна коса в цвета на старо злато, по която играеха светли отражения, морно вдигна ръката си. Челото й беше благородно и тясно при слепоочията. Под очите чак до устата имаше превръзка. Яфе я свали предпазливо. Видях, че жената вече нямаше нос. На негово място зееше червена рана с неясни очертания, струпеи и две дупки сред нея. Яфе я закри с превръзката.
— Добре — каза той приветливо и се обърна да излезе.
Затвори вратата след себе си. За момент останах вън и се загледах в меката светлина на вечерта.
— Елате! — повика ме Яфе и влезе пред мен в следващата стая. Посрещнаха ни дрезгавите хрипове на болен, задъхващ се от висока температура. Беше мъж с оловен цвят на лицето, по което имаше странно ярки, червени петна. Устата му беше отворена, очите — изпъкнали, а ръцете неспокойно шареха по завивката.
Болният беше в безсъзнание. Листът за температурата сочеше неизменно четиридесет градуса. Една сестра седеше до леглото и четеше. Когато Яфе влезе, тя остави книгата настрана и се изправи. Той погледна температурния лист и поклати глава.
— Двойна пневмония и плеврит. От една седмица се бори като бик. Беше почти оздравял. Болестта се върна. Много рано бе тръгнал отново на работа. Жена и четири деца. Безнадеждно. — Яфе прислуша гърдите и опипа пулса. Сестрата му помагаше. При това книгата й падна на пода. Вдигнах я и видях, че беше готварска книга. Човекът в леглото непрестанно драскаше по завивката с пръсти, извити като пипала на паяк.
Това беше единственият звук в стаята.
— Останете тук и през нощта, сестра — каза Яфе.
Излязохме. Навън розовият здрач беше придобил по-наситен цвят. Сега изпълваше коридора като облак.
— Проклета светлина! — казах аз.
— Защо? — попита Яфе.
— Не се свързват едното с другото.
— О, не — каза той, — свързват се.
В съседната стая лежеше една хъркаща жена. Докарана в болницата подир обед. Тежко отравяне с веронал. Предишния ден мъжът й претърпял злополука. Със счупен гръбначен стълб, но в пълно съзнание, крещящ и го занесли в къщи. Там издъхнал през нощта.