— Да, драги мой! Едрият стар господин чисти сняг!
— Шулце? — извика изумено Хагедорн. — Вие ли сте? Да не са ви изгорели бушоните?
— Съвсем не — отвърна весело Шулце. — Само правя малко физически упражнения.
Беше нахлупил на главата си червеното скиорско кепе, носеше черните наушници, дебелите плетени ръкавици и чифт топлинки на китките.
— Портиерът ме мобилизира като крайно необходим технически помощник.
Като опипваше почвата под краката си, Хагедорн предпазливо пристъпи на и изчистената ледена повърхност и внимателно се упъти към двамата мъже.
Шулце стисна ръката му.
— Но как може такова нещо — каза смутено младият човек. — Такова безобразие! Та хотелът има достатъчно служители!
Сеп — градинар и пазач на гардероба за ски — плю на ръцете си, продължи да чисти снега и каза:
— Разбира се, че има. Това положително е някакъв гаден номер.
— Аз не намирам, че е така — заяви Шулце. — Портиерът чисто и просто е загрижен за здравето ми.
— Махайте се веднага оттук! — каза Хагедорн. — Ще ударя на тоя тип такава серия плесници, че ще почнат да му се привиждат бели мишки.
— Слушайте, драги — каза Шулце. — Моля ви за втори път: не се месете в тая работа.
— Има ли още една снегориначка? — запита младият човек.
— За имане — има — каза Сеп. — Но половината игрище вече е изчистено. Останалото ще свърша и сам. Вървете да закусвате, господин Шулце!
— Много ли ви пречех! — запита плахо възрастният човек.
Сеп се засмя.
— Малко! В края на краищата не сте следвали как се рине сняг.
Засмя се и Шулце. Сбогува се със Сеп колегиално, тикна в ръката му няколко гроша, облегна снегориначката си на мрежата и тръгна заедно с Хагедорн през парка обратно към хотела.
— Утре ще карам кънки — каза той. — Но може би вече изобщо съм забравил да карам. Много глупаво е, че тук няма стаичка, където кънкьорите да се стоплят. Това винаги биваше най-хубавото, когато караш кънки.
— Яд ме е — призна Хагедорн. — Ако не направите сега скандал, най-късно в другиден ще миете стълбищата. Оплачете се поне на директора!
— Та в тая история е замесен и директорът. Искат да ми дойде до гуша и да се махна. Намирам го много интересно. — Шулце хвана младия човек под ръка. — Това си е една моя прищявка. Недейте да ръмжите! Може би по-късно ще ме разберете!
— Едва ли — отвърна Хагедорн. — Вие сте прекалено добродушен. Затова и не сте я докарали доникъде.
Събеседникът му не можа да сдържи усмивката си.
— Точно така е. Да, не всекиму е дадено да бъде престолонаследник на Лихтенщайн. — Той се засмя. — А сега поразкажете ми нещичко от вашите любовни афери! Какво искаше онази чернокоса красавица, която дойде на терасата, за да бди над съня ви?
— Тя е някоя си госпожа фон Малбре. И аз трябвало на всяка цена да я спася. Била от ония жени, които се изравняват с интелекта на човека, в когото са влюбени в момента. По такъв начин станала повърхностна, от което иска най-сетне да се отърве. И за това лечение се нуждае от образован, духовно издигнат човек. Този човек съм бил аз!
— Бедничкият! — каза Шулце. — Пък и белята е, че тая особа е хубава! Е, а блондинката от Бремен, и тя ли иска да я спасяват?
— Не. Госпожа Каспариус е за по-простата метода. Тя твърди, че ние двамата сме млади, че си нямаме работа и че било грях, ако си откажем един другиму нещо. Още снощи искаше да види трите сиамски котки.
— Внимавайте, внимавайте! — каза Шулце. — Коя от двете ви харесва повече?
— Не ме бива много за флиртове. И бих искал да си остана такъв. Не ме блазнят вече преживявания, за които след това се ядосваш. От друга страна: щом като си наумят нещо, жените обикновено го вършат. Я кажете, Шулце, не бихте ли могли да бдите малко над мен?
— Като майка — заяви патетично събеседникът му. — Няма да допусна лошите жени да ви сторят нещо.
— Сърдечни благодарности! — каза Хагедорн.
— А за награда сега ще получа във вашия салон един коняк. Като рине сняг, човек ожаднява. Освен това трябва да кажа добър ден на котенцата. Как са те?
— Вече питаха за вас — каза младият човек.
През това време мнимият притежател на параходна линия Кеселхут седеше в стаята си и съчиняваше отчаяно писмо. Той пишеше:
„Мила госпожице Хилдегард!
И този път радостта ми беше преждевременна. Вече си мислех, че дотук всичко се е наредило добре. Но когато доктор Хагедорн и аз тръгнахме да търсим днес следобед господин тайния съветник, не го намерихме. На Хагедорн естествено и през ум не минава кой е в действителност господин Шулце.
Потърсихме господин тайния съветник в неговата стая. И това сигурно е най-невероятното нещо, което човек може да си представи. Стаята се намира на петия етаж, всичките й стени са полегати и изобщо не е стая, а таванско помещение с легло. Няма нито печка, нито нищо. Прозорецът е точно над главата ти. От снега капе и вътре се образуват малки ледени шушулки. Няма и шкаф. А бельото е по масата и в плетения кош, дето го знаете.