Само на голямата дървена слънчева тераса беше спокойно. Там имаше дълги редици шезлонги. А върху тези столове се препичаха намазани лица и ръце.
— Петнайсет градуса под нулата — каза едно от тия лица. — И въпреки това получаваш слънчев удар.
— Щом като не може инак, получавайте — заяви друго лице, почервеняло като рак.
Шулце спря спътниците си.
— Господа — каза той. — Сега ще си купим шишенце с кокосово масло, ще намажем всичко, което се подава от дрехите ни, и ще се наместим тук.
Хагедорн изчезна в сградата и набави масло. Кеселхут и Шулце обсебиха три шезлонга. Сетне се намазаха хубаво и седнаха да се пекат.
— Истински пържолник — заяви Шулце.
Ако разтвореше леко очи, човек виждаше безкрайна верига от върхове, напластени един зад друг в многобройни зъбчати редици, а там, гдето те се допираха до небосвода, през притворените клепки блестеше леден фойерверк от глетчери и слънце.
Издържаха печенето в продължение на един час, сетне станаха. Похвалиха взаимно тена си, пиха лимонада и тръгнаха на разходка.
Кеселхут спря при един престарял собственик на далекоглед, за да му покажат най-известните планини наоколо и не миряса, докато не видя диви кози. Но имаше вероятност и да се е излъгал.
Неуморният лифт бълваше нови и нови скиори. Тесните пътища, заградени от високи снежни стени, бяха по-оживени от улиците на световните столици. И след като една елегантна млада дама, нарамила ските си, успя с нескопосно движение да смъкне скиорската шапка от главата на господин Шулце, тримата мъже се отказаха от странствуването си сред тишината на природата. Транспортът беше опасен за живота.
Когато поискаха да се качат в кабината на лифта, се натъкнаха на госпожа Каспариус. Дебелият господин Ленц мъкнеше своите и нейните ски и пухтеше.
Блондинката от Бремен пристъпи към Хагедорн и умело демонстрира пуловера си.
— Нали ще дойдете на костюмирания бал тая вечер? — каза тя.
Сетне кимна и подчертано хлапашки закрачи надолу.
След обяда Кеселхут бе отведен тържествено от Тони Грасвандер.
— Моля — каза Тони. — То е само заради постоянството. Да вървим.
Йохан кимна в знак на съгласие, отпи глътка кафе и смукна от пурата си.
— Не бива да пушите денем — заяви Тони. — Не е спортсменско, моля.
Кеселхут покорно остави пурата си настрана и се изправи.
— Please, Sir — каза Тони и тръгна.
Господин Кеселхут тъжно се сбогува и закрачи тежко след своя учител по ски.
— Сякаш го водят в кланицата — рече Хагедорн. — Но скиорският му костюм е приказен!
— Нищо чудно — каза гордо Шулце. — И той е шит при моя шивач.
Хагедорн прихна да се смее от сърце и намери забележката знаменита.
Тайният съветник Тоблер се зарадва, че взеха необмисленото му изказване за шега и макар малко пресилено, също се засмя. След това обаче не се задържа много дълго на мястото си и каза:
— Наздраве! А сега татко ще иде да покара малко кънки.
— Може ли да дойда и аз?
Шулце повелително вдигна ръка, за да го спре.
— По-добре не! Ако противно на очакванията ми се окаже, че изобщо мога още, утре ще изпълня пред избрана публика няколко танци на лед. Нека това ви служи за утеха.
Младият човек му пожела всичко хубаво и се оттегли в залата, за да напише едно изчерпателно писмо на майка си.
Господин Шулце взе своите кънки от петия етаж и се отправи към пързалката. Имаше щастие, беше единственият посетител. С много усилия успя да пристегне ръждясалите кънки към тежките си обувки от говежда кожа. Сетне застана на огледалната повърхност и се осмели да направи първите крачки.
Удаде му се.
Скръсти ръце на гърба си и все още колебливо обиколи веднъж пързалката. Сетне спря, поемайки си дъх, и се зарадва. Гледай ти, все пак не бил загубен човек!
Сега вече стана по-смел. Започна да прави завои. Десният завой му се удаваше по-добре от левия. Но така си беше и тогава, още когато ходеше на училище. То не можеше да се поправи вече.
Помъчи се да си спомни всичко каквото умееше тогава. Засили се с левия крак и описа тройка. Първо външен завой, сетне леко завъртане и накрая — завой назад.
— Дявол да го вземе! — каза с уважение сам на себе си. — Наученото си е научено.
И сега вече се осмели да направи осмица — десен външен и след това вътрешен завой. Удаде му се и това! Двете цифри бяха гравирани върху леда — едри и ясни.
— А сега — завъртане около оста — каза гласно той, засили се с левия крак и с двете ръце, сетне се завъртя около десет пъти като пумпал около самия себе си, засмя се самодоволно и тъкмо в тоя миг някаква невидима сила сякаш дръпна краката му от леда! Размаха ръце, но това не помогна — просна се с цялата си дължина, темето му издрънча, ледът изпука, ребрата го заболяха. Шулце лежеше неподвижен. Лежеше с отворени очи и смаяно гледаше към небето.