— Трябва да го намерим Йохан — каза тайният съветник. — Ученичката от Бремен, разбира се, го е отвлякла. А при това той коленопреклонно ме умоляваше да му бъда един вид майка.
Блудният син не беше и в бара. Йохан използува случая и започна да подарява лотарийните печалби. Одеколонът намери идеален пласмент при селските моми.
Масленият пейзаж от Алпите тикнаха в ръцете на една холандка, без да я питат. Тя им благодари на холандски.
— И без това не те разбираме — каза й недоволно Йохан, даде в добавка пакета с листовете за писма и рече: — Нито дума повече!
Върнаха се обратно на масата. Хагедорн все още липсваше. Йохан настани на третия стол двете мечета. Тайният съветник свали черните наушници.
— Странно е — заяви той. — Но без наушници виното ми се услажда повече. Какво общо, дявол да го вземе, има слухът с вкусовите нерви?
— Нищо — каза Йохан.
Сетне започнаха да експериментират. Запушваха си ушите и пиеха. Затваряха си очите и пиеха.
— Забелязвате ли нещо? — запита Тоблер.
— Да — отвърна Йохан. — Всички са зяпнали към нас и ни смятат за малоумни.
— А какво друго забелязвате?
— Можеш да правиш каквото щеш — виното си е великолепно. Наздраве!
През това време госпожа Каспариус, вързала с голяма панделка косите си и изобщо предрешена като невръстна ученичка, седеше с апаша Фриц Хагедорн в задименото, препълнено бирхале. Освен тях на масата им седяха и много други курортисти. Те също бяха маскирани, но това ги измъчваше.
Около тридесетгодишното учениче разтвори училищната си чанта, извади от нея пудриера и напудри дръзкото си носле с розово пухче.
Младият човек я гледаше.
— Какво става с домашните упражнения, малката?
— Имам много голяма нужда от няколко частни урока. Преди всичко по психология на хората. Хич не ме бива по този предмет.
— Ще трябва да почакаш, докато пораснеш! — извика той. — В тази област човек се учи само от опит.
— Грешите — каза тя. — Ако беше тъй, би трябвало да бъда първата в класа. Но не е така.
— Жалко. Значи, цялото ти прилежание е отишло на вятъра? О, клето дете!
Тя кимна.
— Каква искаш да станеш, като свършиш училище?
— Трамвайна кондукторка — рече тя. — Или пък лесничей по цветята. А най-много бих искала да стана екскурзоводка.
— Аха. Интересна професия. А аз всъщност исках да стана снежен човек. Снежните човеци имат повече от половин година ваканция.
— Не е ли по-правилно в множествено число да се каже „снежни хора“?
— Казва се снежни човеци. Но за да станеш снежен човек, трябва да имаш гимназиална диплома.
— И какъв станахте вместо това? — запита тя.
— Най-напред бях художествен оформител на торти — отговори той. — А сега съм връзковръзвач. Е, човек си изкарва хляба. Имам собствена кола. Автобус. Заради многото ми роднини. Като дойдеш някога в Берлин, ще те повозя из града. На шасито имам саксии с цветя.
Ученичката плесна с ръце.
— Чудесно! — извика тя. — С пеларгонии ли?
— Естествено — отвърна той. — Други цветя изобщо не подхождат за автобуси.
Това беше вече прекалено много за останалите хора на масата. Те платиха и направо побягнаха нанякъде.
Ученичката се зарадва и каза:
— Ако почнем да говорим по-високо, след десет минути локалът ще остане само на наше разположение.
Планът им пропадна. Най-напред пристигна Ленц, съдържателят на вертеп. Бутилката му с ракия беше празна. Той поръча бургундско вино и запя рейнски песни. А след това се появи госпожа фон Малбре. С барон Келер. Понеже имаше хубави, стройни крака, тя се подвизаваше облечена като дворцов паж. Келер носеше фрака си. Поздравиха се любезно, доколкото това бе изобщо възможно.
— С фрак? — запита смаян Хагедорн.
Келер закрепи още по-здраво монокъла си.
— Аз никога не се маскирам. Не ми допада. Не виждам в това нищо смешно.
— Но с фрак на „бала на дрипльовците“! — каза малката ученичка.
— Защо пък не? — забеляза дебелият Ленц. — Има и дрипльовци във фрак!
И след това продължително се смя.
Баронът сви уста. А Хагедорн заяви, че за съжаление трябва да си ходи.
— Останете още малко! — замоли го пажът.
А ученичката започна да хлипа високо.
— Дал съм обещание под честна дума — каза младият човек. — Ние, апашите, сме трудолюбиви хора. Касае се за кражба с взлом.
— Какво ще крадете? — запита Ленц.
— Голям контингент леви ръкавици — каза тайнствено Хагедорн.
Той сложи пръст пред устните си и бързо се отдалечи.