— Това би било прекалено справедливо — заяви Шулце.
— И прекалено просто.
Сетне, вдълбочени в многозначителни разговори, те се запътиха към замъка Кермс, спряха да погледат селяните, които играеха върху леда на кегли, проследиха един замръзнал планински поток до извора му. Наложи се да се катерят нагоре по стръмното, плъзгаха се, ругаеха, смееха се, задъхваха се, мълчаха, минаваха през побелели от сняг гори и с всяка крачка все повече се отдалечаваха от всичко, което напомняше за последния ден от сътворението на света.
Най-сетне светът се свърши. Нямаше вече изход. Високи скалисти стени лишаваха човека и от последната надежда. Зад тях, тъй да се каже, очевидно се намираше Нищото.
И от една от тия скали се спущаше водопад. Не, не се спущаше. Мразът го беше сграбчил с две ръце. От ужас той се беше сковал. Водата се беше превърнала в кристал.
— В Бедекеровия пътеводител сравняват този водопад с полилей — забеляза Хагедорн.
Шулце седна върху дълбоко замръзналия корен на едно дърво и каза:
— Истинско щастие е, че природата не може да чете.
След като пиха кафе, Хагедорн се прибра в стаята си. Шулце обеща след малко да иде и той. Заради малките котки и за един голям коняк.
По когато излезе от читалнята и се отправи към стълбите, той бе обезпокоен от чичо Полтер.
— Имате вид, като че ли скучаете — каза портиерът.
— Не се главоболете заради мен! — замоли го Шулце. — Аз никога не скучая.
И поиска да се отдалечи.
Чичо Полтер го потупа по рамото.
— Ето ви един списък! А пък раницата ще получите в кухнята.
— Не ми трябва никаква раница — рече Шулце.
— Не казвайте така! — заяви портиерът и заплашително се усмихна. — Детето на куриерката има шарка.
— Дано да му мине по-скоро! Но какво ще търси клетото дете в раницата, която аз трябва да получа от кухнята?
Портиерът замълча и продължи да разпределя писмата и вестниците в различните шкафчета за ключовете от стаите.
Шулце разгледа списъка, който се намираше пред него и смаян прочете:
100 картички изглед от Волкенщайн х 15
2 туби „Гумиарабикум“
1 макара тъмночервен копринен конец
50 пощенски марки х 25
3 дузини ножчета за бръснене
2 метра тесен бял ластик
5 сапуна
1 опаковка пирамидон — големи таблетки
1 шише мастило за автоматични писалки
1 чифт мъжки жартиери, черни
1 чифт калъпи за обувки №37
1 кесия ментов чай
1 телена четка за велурени обувки
3 кутии ментолови дражета
1 каишка за куче, зелена, лакирана
4 часовници — да се вземат от поправка
1 дузина очила за сняг
1 малко шише брезова вода
1 алуминиева кутия за хляб
Списъкът съвсем не свършваше. Но като начало това беше достатъчно за Шулце. Той изтощено вдигна поглед, засмя се и каза:
— А, значи, работата била такава!
Портиерът сложи на масата няколко банкноти.
— След всяко пишете цената. Довечера ще проверим сметката.
Шулце прибра списъка и парите.
— Откъде ще взема тия неща?
— От селото — каза заповеднически чичо Полтер. — От аптеката, от фризьора, от пощата, от часовникаря, от дрогерията, от галантерията, от книжарницата. Побързайте!
Шулце си запали една пура и докато всмукваше от нея, каза:
— Надявам се, че тук ще напредна много. Допреди седмица не смеех дори да се надявам, че ще мога да стана тук куриерка.
Той кимна любезно на портиера и додаде:
— Дано не си въобразявате, че по този начин ще ме наплашите, за да напусна преждевременно хотела ви.
Чичо Полтер не отговори.
— Може ли да знам отсега какви са намеренията ви спрямо мен за утре? — запита Шулце. — Ако нямате нищо против… с рядко удоволствие бих изчистил веднъж комина! Ще ви бъде ли възможно да наредите утре коминочистачът да има зъбобол?
И сияещ си тръгна.
В продължение на повече от час чичо Полтер хапеше долната си устна. Сетне нямаше вече време за това. Курортистите започнаха да се прибират на групи от ски и от екскурзии.
Най-сетне се завърна дори и директорът Кюне.
— Какво става с вас? — запита угрижено той. — Да нямате жълтеница?
— Още не — каза портиерът. — Но може да стане и това. Тоя Шулце се държи невъзможно. Все по-нахален става.
— Стачкува ли? — запита Смелия Карл.
— Напротив — каза портиерът. — Прави му удоволствие.
Директорът разтвори уста, без да може да произнесе нито звук.
— Иска утре да чисти комина! — докладва портиерът. — Това му било заветна мечта.
Смелия Карл каза: „Просто дивотия!“ и изостави господин Полтер да тъне в мрачните си мисли.