Хагедорн беше в състояние цели часове да не отмества поглед от племенницата на леля Юлхен. И при това не можеше да се освободи от чувството, че е виждал вече някъде младата девойка.
Леля Юлхен бе доста педантична. Фактът, че куфарите бяха натоварени на покрива на автобуса, поглъщаше целия й духовен мир. При всеки завой тя се хващаше за сърцето и стенеше от ужас. Освен това нямаше планина, която да й се види ниска — искаше да знае с подробности имената на всичките. Хагедорн предложи услугите си и захвана да съчинява каквото му дойдеше наум. Неколцина от пътниците, изглежда запознати с околността от по-рано, почнаха да му хвърлят подозрителни погледи. Сърдеха се на неговата свободно съчинена география.
Обаче леля Юлхен каза:
— Много ви благодаря, господине. Инак човек се чувствува като в непознат град нощем. Всяка улица си има име, само че не можеш да четеш табелите. При това никога досега не съм била в Алпите.
Младото момиче погледна към Хагедорн, сякаш го молеше за снизхождение, и този поглед направо го довърши. Той се усмихна глупаво, беше в състояние сам да си бие шамари и дори се замисли, дали да стане и да скочи от автобуса в движение.
Естествено остана на мястото си.
Пред хотела помогна на двете да слязат. И тъй като леля Юлхен се зае да следи най-зорко разтоварването на куфарите, младото момиче и той внезапно останаха сами.
— Колко хубав снежен човек! — извика тя.
— Харесва ли ви? — запита той гордо. — Направихме го ние с Едуард. И с един познат, който притежава голяма параходна линия. Едуард е моят приятел.
— Аха! — каза тя.
— За съжаление от вчера е отслабнал.
— Кой — притежателят на параходната линия или приятелят ви Едуард?
— Снежният човек — отвърна той, — защото слънцето препича много.
Загледаха се в снежния човек и смутено замълчаха.
— Кръстихме го Казимир — обясни след малко той. — Има яйцевидна глава. А в такъв случай е цяло щастие да се казваш Казимир.
Тя кимна в знак, че го разбира, а сетне посочи двете мечета, седнали до Казимир.
— Превърнали са се в полярни мечки. Съвсем бели. Как се казваше това?
— Мимикрия — отвърна той.
— Такава забравана съм — рече тя. — Що се касае до образованието.
— Дълго ли ще останете тук? — запита той.
Девойката поклати глава отрицателно.
— Скоро ще трябва да се връщам в Берлин.
— И аз съм от Берлин — рече той. — Какво съвпадение!
Горе, на петия етаж, тайният съветник Тоблер беше унесен в лека следобедна дрямка. Всъщност от уважение към красотите на природата, той бе възнамерявал да се лиши в Брукбойрен от този свой навик. Но все пак, вече не беше от най-младите. И така, след като включи електрическата печка на Йохан, той се настани в леглото и заспа.
Но ето че след малко вратата шумно се разтвори. Тоблер се събуди и намусено вдигна поглед. Пред него стоеше Хагедорн, който седна на леглото и каза:
— Откъде си взел това електрическо слънце, Едуард?
— Дарение — каза сънливо Шулце. — Ако си дошъл тук само за да ме питаш за това, ще почнем пак да си говорим на „вие“!
— Човече божи! Шулце! — произнесе на пресекулки Хагедорн. — Трябваше да ти го кажа веднага. Изгубен съм. Току-що се влюбих.
— Ах, махай ми се от главата с твоите глупави жени! — викна заповеднически Едуард и се обърна към стената. — Лека нощ, момчето ми!
— Тя не е глупава жена — каза строго Фриц. — Страшно е красива. И умна! И има чувство за хумор. И мисля, че също й харесвам.
— Ти страдаш от мания за величие! — промърмори Шулце. — Е, коя е? Малбре или бременската Цирцея?
— Престани най-после с тях! — викна възмутено Хагедорн. — Съвсем друга е! Не е женена! Ще бъде едва тогава, когато съпруг й стана аз! Води и една леля. Викат й Юлхен.
Сега вече Шулце се събуди.
— Разпътен тип си ти! — рече той. — Отложи женитбите си поне до утре! Да не вземеш да лапнеш сега по някоя гъска, която е тръгнала с леля си Юлхен на лов за мъже! Все ще ти намерим някоя.
Хагедорн стана.
— Едуард, забранявам ти да говориш с такъв тон за моята бъдеща съпруга. Тя не е гъска. И не е тръгнала на лов за мъже. Та нима аз изглеждам добра партия?
— Пази боже! — каза Шулце. — Но тя естествено е чула, че си престолонаследник!
— Съвсем не е могла да чуе подобни дивотии — каза младият човек. — Тя тъкмо сега пристига от Берлин.