— И понеже ти го е казал току-що си потеглила още завчера от Берлин, така ли?
— Наистина звучи крайно неправдоподобно — каза замислено тя.
— А откога имаш леля, която се нарича Юлхен?
— От тази сутрин, мили татко. Искаш ли да се запознаеш с нея? Ето я, тъкмо идва!
Тоблер се извърна. Облечена в полуофициалната си рокля, пълна и добродушна, по стълбите слизаше бавно госпожа Кункел. Тя търсеше с поглед Хилде и я откри. Сетне позна човека с виолетовия костюм, който седеше до нейната племенница, побледня, извърна се и бързо се понесе обратно към стълбата.
— Доведи ми веднага тук тая видиотена особа изръмжа тайният съветник.
Хилде настигна Кункел на първото стъпало и я завлече до масата.
— Мога ли да ви запозная? — запита развеселено младото момиче. — Господин Шулце — леля Юлхен.
Като видя, че портиерът любопитно надничаше към тях, Тоблер се принуди да стане. Боязливо и същевременно щастливо. Кункел му подаде ръка. Той се поклони според етикецията, седна пак и запита:
— Вие май сте се смахнали? А?
— Само аз, господин таен съветник — отвърна леля Юлхен. — Слава богу, че сте още жив! Но изглеждате зле. Пък и нищо чудно!
— Млък! — заповяда Хилде.
Но госпожа Кункел вече беше нагазила в лука.
— Катерите се по стълби, и чистите пързалката, и белите картофи, и спите в таванска стаичка…
— Картофи не съм белил — забеляза Тоблер. — Още не.
Но да спреш Кункел беше вече невъзможно.
— И бършете стълбите, и имате полегати стени, и нямате печка в стаята — аз си го знаех, че ще стане така! И ако бяхте получили сега някоя двойна пневмония, може би ние щяхме да пристигнем много късно, защото щяхте вече да сте мъртъв! Просто да ти се обърне сърцето. Но, разбира се, на вас ви е все едно, че ние седим в Берлин и чакаме всеки миг да падне гръм! Но на нас не ни е все едно, господин таен съветник! Не ни е! Един човек като вас да се прави на палячо! — В очите й се бяха появили истински сълзи. — Да ви направя ли компрес? Чувствувате ли някъде болки, господин таен съветник? Иде ми да запаля хотела! О!
Тя млъкна и шумно се изсекна.
Тоблер погледна леля Юлхен с досада.
— Значи така — рече той и кимна вбесен. — Господин Кеселхут е клюкарствувал. С мен можете да си позволите всичко.
Дъщеря му го погледна.
— Татко — каза тихо тя. — Ние толкова се тревожихме за теб. Не бива да ни се сърдиш. Нямах минутка спокойствие вкъщи. Не можеш ли да разбереш? Кункел и Йохан и дори аз — ами че ние те обичаме.
По яркочервените бузки на Кункел се стичаше по една сълза от всяко око. Тя изхлипа.
Тайният съветник Тоблер се почувствува неудобно.
— Оставете тия глупави ревове! — изръмжа той. — Държите се по детински и от мен!
— Една голяма истина — заяви дъщеря му.
— С две думи — каза Тоблер, вие проваляте тук всичко. Да си го знаете! Аз намерих тук един приятел. Човек се нуждае от такова нещо! И сега се довлякохте вие. Той ми представя собствената ми дъщеря! Преди малко ми заяви горе, в моята стая, че непременно щял да се ожени за това момиче!
— За кое момиче? — осведоми се Хилде.
— За теб! — каза баща й. — Как ще обясним сега на момчето колко много сме го измамили? Ако научи кои са в действителност леля Юлхен и нейната племенница, и собственикът на параходна линия Кеселхут, и приятелят му Шулце, изобщо няма да ни погледне вече!
— Кой иска да се ожени за госпожица Хилдегард? — запита Кункел.
Сълзите й бяха пресъхнали.
— Фриц — каза бързо Хилде. — Искам да кажа младият човек, който ви изброи в автобуса имената на всички планини.
— Аха — забеляза леля Юлхен. — Очарователен човек. Но няма пари.
Петнадесета глава
Три въпроса иззад вратата
Когато Хагедорн пристигна с валериановите капки, тримата седяха в интимна задушевност. Сплотяваше ги опасението, че той може да разкрие тайната им.
— И леля Юлхен е вече тук! — каза зарадвано той. — Разопаковани ли са куфарите? И как ви се харесва приятелят ми Едуард?
— Чудесно! — отвърна съвсем искрено тя.
— Едуард, ето капките — каза Хагедорн.
— Какви капки? — запита Шулце.
— Валериановите капки, разбира се! — каза Фриц. — Човече, струва ми се, че те болеше стомах.
— А, вярно — промърмори Шулце и после — ще не ще — трябваше да вземе валериановите капки. С кафена лъжичка. Защото Хагедорн настоя.
Хилде се забавляваше от това, как баща й кривеше лице. Леля Юлхен, която не беше разбрала, че се касае за измислени стомашни болки, ужасно се развълнува и искаше да направи съгреваещ компрес на болния. Шулце се кълнеше, че вече му е много, много по-добре.