— През август ще стане на двадесет и една.
Фриц се разсмя.
— Престани с шегите си, Едуард. Но горе-долу така ще е. Не намираш ли и ти, че трябва да се оженя за нея?
— Е добре де — каза Шулце. — От мен да мине, женете се.
Той забеляза най-сетне, че брътви несвързано и се посъвзе.
— Може би тя няма нито грош — подхвърли той.
— Много вероятно дори — каза Хагедорн. — Но и аз нямам! Утре ще я питам, иска ли да ми стане жена. В такъв случай бихме могли веднага да се сгодим. А щом си намеря работа, ще се оженим. Ще ми станеш ли свидетел?
— Та това се разбира от само себе си! — заяви Шулце.
Хагедорн започна да мечтае гласно.
— Чувствувам се като новороден. Човече божи, да знаеш само как ще се разфуча сега из берлинските фирми! Няма да оставя намира и за минутка нито един от генералните директори. Дори наум няма да им дойде да ме изхвърлят.
— Може би работата с Тоблеровите заводи ще стане.
— Кой знае — каза скептично Фриц. — Никога досега не ми е вървяло с препоръки. Не, ще направим друго. Щом се върнем в Берлин, ще нахлуем направо в къщата на Тоблер! Имаш ли понятие къде живее?
— Някъде в Груневалд.
— Все ще му изнамерим адреса. Ще идем чисто и просто там, ще позвъним, ще изтикаме настрана прислужничката, ще се настаним в гостната му и няма да се махнем, докато не ни назначи. В най-лошия случай ще пренощуваме там. Ще си вземем по няколко сандвича. Става ли?
— Грандиозна идея — каза Шулце. — Още отсега се радвам на физиономията, която ще направи Тоблер. Ние двамата ще поставим на място това старо момче, а?
— Може да разчита на нас! — рече въодушевено Хагедорн. — Господин таен съветник — ще му кажем, — вярно е, че вие разполагате с много милиони и всяка година печелите още по няколко, поради което всъщност е излишно двама толкова талантливи специалисти по рекламата като нас да идват точно във вашето предприятие. По-добре би било да работим за загазилите фабрики, та да им помогнем отново да стъпят на краката си. Но, господин таен съветник, не съществува още толкова съвършена реклама, която да не бъде свързана с разноски. Ние, пропагандистите, сме пълководци; нашите армии обаче са спретнато подредени на пачки във вашата огнеупорна каса. И най-добрият стратег не може да спечели битка без война. А рекламата е война! Става въпрос да се завоюват главите на ми милиони хора. Става въпрос тия глави да се превърнат в окупирана територия, господин таен съветник! Конкуенцията не бива да се побеждава едва на пазара, тя трябва да претърпи поражение още в мислите на ония, които утре ще пожелаят да купуват. Дайте ни свобода на действие, сър!
Хагедорн си пое дъх.
— Грандиозно! — каза Шулце. — Браво, браво! Ако и след това Тоблер не ни ангажира, значи, че изобщо не заслужава щастието си!
— Това го казваш ти — заяви патетично Фриц. — Но толкова тъп той положително няма да бъде.
Шулце изтръпна.
— Може би ще я питам още довечера — каза решително Фриц.
— Коя?
— Хилде.
— Какво?
— Иска ли да ми стане жена.
— А ако не иска?
— Това изобщо не ми е хрумвало още — каза Хагедорн. Беше действително ужасен. — Недей да ме плашиш, Едуард.
— Ами ако родителите й не се съгласят?
— Може би няма вече родители. Така би било най-удобно.
— Не ставай жесток, Фриц! Е, ами ако годеникът й не е съгласен? Тогава какво?
Хагедорн побледня.
— Ти си се смахнал Моята Хилде няма никакъв годеник!
— Не те разбирам — каза Шулце. — Защо пък едно такова хубаво, умно, весело момиче, което си има трапчинка на бузата и златисти точици в зениците… защо да си няма и годеник? Да не си въобразяваш, че е предчувствувала за твоето съществование от години?
Фриц скочи.
— Ще те убия! Но преди това ще ида до стаята й. Не мърдай оттук, Едуард! Ако излезеш прав, след това ще те набия на кол. Погрижи се, моля, междувременно за подходящ кол!
Сетне доктор Хагедорн се втурна нагоре по стълбите.
Тайният съветник Тоблер усмихнат го изпрати с поглед.
След няколко минути в хола се появи отново, вече със смокинг, господин Йохан Кеселхут. Понакуцваше още.
— Много ли ми се сърдите, господин таен съветник? — запита угрижено той. — Бях обещал на госпожица Хилдегард всеки ден да докладвам за нашето състояние. Кой би могъл да предположи, че ще довтасат тук? Но за това положително е виновна само тая дебелана Кункел!
— Здраве да е, Йохан! — каза Тоблер. — Каквото станало, станало. Знаете ли вече най-новото?
— Да не е нещо във връзка със стопанската криза?
— Не съвсем, Йохан. Предстои ни годеж.
— Отново ли ще се жените, господин таен съветник?
— Не, дърто магаре! Ще се годява доктор Хагедорн.