Прекосиха пътя, който водеше надолу към станцията. Следващата кабинка тъкмо беше пристигнала. Начело на всички пътници от нея изскочи госпожа Каспариус. Сетне пъхна по момчешки ръце в джобовете на клина си и чевръсто се заизкачва нагоре към хотела. След нея, въоръжен, с два чифта ски, пъшкаше Ленц от Кьолн.
Русокосата бременчанка зърна Хагедорн и Хилде и очите й злобно светнаха.
— Ало, докторе! — извика тя. — Какво правят котенцата? Поздравете ги от мен!
Сетне изчезна в хотела с огромни крачки.
Хилдегард мълчаливо вървеше до Фриц. Едва когато след завоя останаха сами, запита:
— И тази непоносима особа ли искаше да я спасяват?
Сърцето на Хагедорн подскачаше.
„Вече ревнува“ — помисли си развълнувано той. Сетне каза:
— Не. Нейните планове бяха други. Заявяваше, че сме били млади, цветущи и здрави. А това задължавало. Платоничните у воли трябвало да се съкращават до минимум.
— А какво търсеше при вашите котки?
— Преди няколко дни на вратата ми се почука. Извиках: „Влез!“, защото мислех, че е Едуард. Обаче беше госпожа Каспариус. Тя се излегна на скъпия персийски килим и започна да си играе с котенцата. По късно дойде Едуард и тогава тя си отиде. Казва се Хортензия.
— Чудесно! — каза Хилдегард. — Струва ми се, господин докторе, че някой трябва да бди над вас. Инак правите много глупости.
Той отчаяно кимна.
— Няма да продължава така но никакъв начин. Тоест, нали Едуард бди над мене.
— Едуард ли? — запита присмехулно тя. — Едуард не е достатъчно строг. Пък и това съвсем не е мъжка работа!
— Колко сте права! — извика той. — Но кой ли друг би се заел да я върши?
— Че опитайте с обявление във вестника — предложи тя. — „Търси се бавачка“!
— „Да бъде неомъжена — добави добросъвестно той. — Храна и легло — безплатно. Нежни отношения — гарантирани.“
— Да! — каза гневно тя. — „Най-малко шейсетгодишна! Предварително условие: да има позволително за носене на оръжие!“
Тя кривна встрани от пътя и като ругаеше пол нос, се запрепъва из снежнобялата равнина.
Той едва успяваше да я следва.
По едно време Хилде се извърна.
— Не се смейте! — извика тя извън себе си от яд. — Разпътен тип!
И след това побягна.
— Спрете веднага! — заповяда Фриц.
В същия миг тя пропадна в снега. Затъна до хълбоците. Най-напред на лицето й се изписа уплаха. Сетне започна да рита необуздано. Но хлътна още по-дълбоко в снега. Сякаш потъваше.
Хагедорн побърза да й се притече на помощ.
— Хванете се за ръката ми! — каза загрижено той. — Аз ще ви изтегля.
Тя тръсна глава.
— Само да сте посмели! Аз не съм от ония, дето чакат да ги спасяват.
В очите и имаше сълзи.
Сега вече никой не можеше да го спре. Той се наведе, сграбчи я, измъкна я от пряспата, прегърна я с две ръце и я целуна по устата.
След това тя каза:
— Разбойник такъв! Подъл тип! Мошеник! Търговец на момичета!
А после — без всякакви удръжки — му върна целувката. При това отначало барабанеше с малките си юмручета по неговите рамене После пръстите й се разтвориха. Затова пък съвсем бавно се затвориха очите й. По дългите й, черни клепки все още имаше малки сълзи.
— Е, как беше? — запита Шулце, когато се върнаха.
— Трудно се поддава на описание — каза Хагедорн.
— Да, да — каза с разбиране господин Кеселхут. — Тия глетчери и гледки, и снежни преспи наоколо! Просто ти липсват думи.
— Особено преспите! — потвърди младият човек.
Хилде строго го изгледа.
Леля Юлхен тъкмо се събуждаше. Лицето й беше изгоряло от слънцето. Тя се прозина и разтърка очи.
Хилде седна и каза:
— Ела, Фриц! До мен има още едно свободно място.
Лелята, наелектризирана, скочи.
— Какво се е случило?
— Нищо особено — каза младото момиче.
— Но ти му говориш на „ти“ — извика старата жена.
— Вече не се сърдя за това на племенницата ви — забеляза Хагедорн.
— Че и той ми говори на „ти“ — каза Хилде.
— Работата се състои в следното — обясни Фриц. — Хилде и аз решихме през идните петдесет години да си говорим на „ти“.
— А после? — запита леля Юлхен.
— После ще се разведем — заяви племенницата й.
— Сърдечни благопожелания! — извика зарадван господин Кеселхут.
Докато лелята все още се мъчеше да си поеме дъх, Шулце запита:
— Мила госпожице, имате ли случайно някакви близки?
— Извинете — заяви младото момиче. — Разполагам случайно с един баща.
Хагедорн намери отговора й много удачен.
— Симпатичен ли е поне? — запита той.
— Понася се — рече Хилде. — За щастие има твърде много недостатъци. Това е погребало без остатък бащинския му авторитет.