Той погледна към собственика на параходна линия Йохан Кеселхут.
— От все сърце ви благодаря! Толкова съм щастлив!
И развълнувано стисна ръката на грижливо облечения възрастен господин.
— Едуард, трябва да благодариш и ти!
Шулце се засмя.
— Замалко щях да забравя. И тъй, хиляди благодарности, господине.
Кеселхут смутено се въртеше насам-нататък на стола си. Леля Юлхен с недоумение гледаше ту към единия, ту към другия.
Хагедорн бръкна в джоба си и остави чека от петстотин марки до чинията на Хилде.
— Извънредно възнаграждение! Деца, това се казва фирма! Петстотин марки още преди да си си мръднал малкото пръстче! Началникът на отдела пише да съм си починел превъзходно, понеже това било в интерес на службата. Превъзходно; какво ще кажете за това?
— Великолепно, великолепно! — каза Хилде. — В такъв случай още утре ще можеш да пратиш нещо на майка си, нали?
Той кимна.
— Точно така! Двеста марки! Освен това утре сутрин ще я извикат у Кухенбух. Ще й разкажа всичко по телефона.
— Кухенбух ли? — запита Едуард.
— Това е месарят, от когото купуваме. Току-що му телеграфирах. Помолих го да подготви предпазливо мама. Инак тя ще се уплаши до смърт.
Хилде каза:
— От все сърце ти честитя назначението.
— И аз на теб — отвърна весело той. — Сега най-сетне ще имаш съпруг.
— Че кой? — запита леля Юлхен. А, тъй, разбрах вече. Е добре. Но да си го знаете, господин докторе, аз не съм съвсем съгласна.
— Съжалявам — каза той. — Но за жалост не мога да вземам предвид мнението на Хилдените лели. Така би се стигнало много далеч. Мила, дали ще се съгласи баща ти? Осемстотин марки — това са цял кош пари.
Госпожа Кункел пренебрежително се закиска.
— Слушай само — каза Хилде. — Ние дори ще пестим. Няма да имаме нужда от домашна прислужница, ще викам три пъти седмично чистачка.
— Но като дойде детето, ще вземем прислужница — заяви угрижено Хагедорн.
— Кое дете? — запита лелята.
— Нашето дете! — каза Хилде гордо.
— Ще го кръстим Едуард — рече бъдещият татко. — В чест на моя приятел.
— Ами ако е момиче? — запита угрижено Шулце.
— В такъв случай бих предложил Едуардина — обади се господин Кеселхут.
— Умна глава сте вие — похвали го Шулце.
— Положително ще бъде момче — увери ги Хагедорн.
Хилде каза:
— И аз имам такова чувство.
А сетне се изчерви цялата, включително и ушите.
Леля Юлхен трескаво затърси друга тема за разговор. Тя запита:
— А коя фирма ви е назначила на работа?
Хагедорн се удари по гърдите:
— Ще има да се чудите, лельо. Заводите Тоблер!
Леля Юлхен действително се смая. Смая се дотолкова, че една кокоша костица попадна в хранопровода й. Очите й се опулиха като на жаба. Разкашля се с всички сили.
Наляха в гърлото й вода. Държаха ръцете й вдигнати нагоре. Тя се изскубна, хвърли измъчен поглед към господин Шулце и побягна.
— Често ли й се случва? — запита Фриц, когато леля Юлхен изчезна от хоризонта.
„Откакто ми е леля“, изкушаваше се да каже Хилде. Но видя, че очите на баща й и на стария Йохан са вперени в нея и обясни:
— Сигурно е от прекалена радост.
Същата вечер, около час по-късно, се състоя един разговор, който нямаше да остане без последствия.
Госпожа Каспариус се приближи към чичо Полтер, който седеше зад масичката си и преглеждаше набързо някакъв вестник.
— Искам да поговоря с вас — каза тя.
Той бавно стана. Краката го боляха.
— Ние с вас се познаваме от пет години, нали?
— Да, уважаема госпожо. Когато дойдохте за пръв път при нас, в хотела тъкмо живееха скиорите висшисти.
В думите му прозвуча нещо като намек.
Тя се усмихна, бръкна в брокатената си чантичка и му подаде пачка банкноти:
— Петстотин марки са — каза небрежно тя. — Сумата тъкмо ми е излишна.
Той взе парите.
— Уважаема госпожо, разполагайте с мен!
Тя извади цигара от златната си табакера. Портиерът й поднесе огън. Госпожа Каспариус пушеше и го гледаше изпитателно.
— Всъщност никой от гостите ли не се е оплакал досега от господин Шулце?
— О, да — каза той. — Неколкократно вече питат как тъй един толкова дрипав човек живее тъкмо в нашия хотел. Към това трябва да се прибави, че той се държи във висша степен нагло. Лично аз днес следобед имах с него едно сблъскване, което просто не се поддава на описание.
— Пък и описанието би било излишно — каза тя. — Аз седях на съседната маса. Скандално беше! Не биваше да допускате такова нахалство. Това подронва доброто име на хотела ви.