— И всичко това заради любвеобилната Каспариус! — каза чичо Полтер. — Тя иска да се отърве от Шулце само за да може по-лесно да се домогне до младия милионер.
— А защо не ми съобщихте това по-рано? — запита възмутен Смелия Карл.
Портиерът се сети за тристате марки, които беше прибрал вече в джоба си от сделката, и прибави към тях и укора.
Сетне дойдоха леля Юлхен и нейната племенница. Бяха се натоварили с кутии за шапки, чадъри и чанти. Директорът понечи да им се притече на помощ.
— Долу лапите! — заповяда лелята. — Бях тук само два дни. Но ми стигат. Ще ви препоръчвам навсякъде, където мога.
— Безутешен съм — заяви господин Кюне.
— Моите съболезнования — каза лелята.
Портиерът запита:
— Но, уважаеми дами, защо ни напускате така внезапно?
— Тоя пък като че ли пада от луната — рече леля Юлхен.
— Ето ви едно писмо за доктор Хагедорн — каза Хилде.
Чичо Полтер го прие с благоговение. Младото момиче се обърна към директора:
— Да не забравя: преди шест дни ние с вас говорихме по телефона.
— Но аз дори не знам такова нещо, уважаема госпожице!
— Тогава аз ви предупредих за един преоблечен милионер.
— Значи, вие сте била? — запита портиерът. — А сега оставяте господин доктор Хагедорн сам?
— Как може в един-единствен човек да се побере толкова глупост? — възкликна леля Юлхен и поклати глава.
Хилде каза:
— Леличко, да не водим сега разговори на професионални теми! Сбогом, господа. Предполагам, че дълго ще си спомняте за грешката, която сторихте днес.
Двете дами се качиха в лимузината на Лехнер.
Малко след това се появиха Шулце и Кеселхут. Шулце остави на портиерската масичка едно писмо за Фриц.
Директорът и чичо Полтер се поклониха. Но никой не ги погледна. Автомобилът се напълни. Йохан държеше електрическата печка в скута си. В куфарите не беше останало място за нея.
Леополд Лехнер вече се готвеше да потегли, когато се зададе в галоп Сеп, пазачът на ски гардероба. От силно вълнение той издаваше гърлени звуци, сграбчи ръката на Шулце и изглеждаше твърдо решен да я откъсне.
— Е, хайде, Сеп — каза Шулце, — няма защо. Вие бяхте много мил към мене, когато ринахме снега от пързалката.
Кеселхут посочи към жалките останки от снежния човек, който се беше стопил.
— С нашия красавец Казимир е свършено.
Шулце се усмихна. Припомни си звездната нощ, когато Казимир се бе появил на бял свят.
— Все пак, хубаво беше промълви той.
Сетне колата потегли. Разтопеният сняг пръсна встрани.
Когато Хчгедорн се завърна в хотела, портиерът му предаде две писма.
— Ха — възкликна Фриц, седна в хола и разкъса пликовете.
Първото писмо гласеше:
Мило мое момче,
Съвсем неочаквано трябва да се върна незабавно в Берлин. Съжалявам. До скоро виждане. Сърдечни поздрави!
На втория лист пишеше:
Мили,
Когато ще четеш тия редове, твоята годеница вече ще е избягала. Тя положително няма да прави друг път така. Щом я намериш, ще ти бъде позволено да й дърпаш ушите дотогава, докато останат да стърчат под прав ъгъл. Може би ще й отива. Върни се, моля те, по-скоро в Берлин, където те чакат не само моите уши, а и устните на бъдещата ти съпруга,
От устата на Фриц се откъсна грозна ругатня и той се втурна към портиера.
— Какво означава това? — запита той, изгубил ума и дума. — Шулце заминал. Годеницата ми заминала! А леля Юлхен?
— Замина — каза портиерът.
— А господин Кеселхут?
— Замина — промълви портиерът.
Хагедорн се вгледа внимателно в мъченическото лице на чичо Полтер.
— Тук нещо не е в ред! Защо са заминали и четиримата? Само да не вземете сега да ми разправяте басни! Инак ще избухна!
Портиерът каза:
— Защо си заминаха двете дами и господин Кеселхут, не зная.
— А господин Шулце?
— Няколко души от курортистите се оплакаха. Господин Шулце развалял хармонията. Дирекцията го замоли да си замине. Той веднага удовлетвори молбата. Не очаквахме, че в края на краищата ще си заминат четирима души.
— Само четирима ли? — запита доктор Хагедорн.
Той пристъпи към разписанието на влаковете, окачено на стената.
— Аз, разбира се, също заминавам. Влакът ми тръгва след един час.
И се втурна към стълбите.
Портиерът едва не рухна. Той се дотътри до канцеларията на хотела; повали се там на един стол и докладва на Смелия Карл за най-новото им нещастие.