— Вие познавате дъщеря ми? — запита човекът.
— Не зная точно, дали е така — каза смутено Фриц. — Може би е тя. Може би не е! Имате ли случайно подръка някоя снимка на младата дама?
Господин Шулце заплашително се засмя.
— Надявам се, че нямате навик да се срещате с дъщеря ми само по тъмно!
— Съвсем не — заяви Фриц. — Искам само да установя дали госпожица дъщеря ви и моята Хилде са идентични.
— Намеренията ви са сериозни, нали? — запита строго господин Шулце.
Младият човек кимна утвърдително.
— Радвам се — каза бащата. — Имате ли добър доход? Пиете ли?
— Не — каза Фриц. — Тоест, не съм пияч. Заплатата е прилична. Моля ви, покажете ми някаква фотография.
Господин Шулце стана.
— Не ми се сърдете! Но струва ми се, че ви хлопа дъската.
Той пристъпи към пианото, свали оттам една снимка и каза:
— Ето!
Хагедорн видя мършава, грозничка госпожица. Снимката беше от костюмиран бал. Хилде Шулце бе маскирана като Пиеро и закачливо се усмихваше. За това, че изглеждаше кривогледа, можеше да е виновен и фотографът. Но това, че краката й бяха криви, решително не можеше да е по негова вина.
— Всемогъщи боже! — промълви той. — Тук има някакво недоразумение. Простете за безпокойството!
Той се втурна към коридора, попадна вместо на стълбите в някаква спалня, върна се, видя как господин Шулце се приближава като някакъв ангел отмъстител, отвори за щастие подходящата врата и побягна стремглаво надолу по стълбите.
След това приключение той се прибра с трамвая вкъщи. Беше отметнал по тефтера си двадесет и трима души на име Шулце.
Предстоеше му работа за още цели пет дни.
Майка му го посрещна възбудена.
— Отгатни кой беше тук?
Той се оживи.
— Хилде ли? — запита той, — или Едуард?
— Ех, пък ти — отвърна тя.
— Отивам да спя — рече уморено той. — Най-късно след три дни ще си наема детектив.
— Наеми си, момчето ми. Но тази вечер излизаме. Канени сме. Купих ти чудесна горна риза. И вратовръзка. На сини и червени ивици.
— Хиляди благодарности! — каза той и се отпусна на един стол. — Къде сме канени?
Тя хвана ръката му.
— У тайния съветник Тоблер.
Фриц потръпна.
— Нима не е великолепно? — запита майка му с жар. — Представи си само! Звъни се три пъти. Излизам. И кой мислиш стои вън? Шофьор с ливрея. Пита кога ще се върнеш от Брукбойрен. „Синът ми е вече тук“ — казвам аз. — „Пристигна днес сутринта.“ Той се покланя и казва: „Тайният съветник Тоблер кани вас и вашия син да му бъдете гости тази вечер. Касае се за най-обикновена вечеря. Господин тайният съветник би желал да се запознае с новия си сътрудник.“ После се позапъна. И накрая казва: „Моля ви, не идвайте с официален тоалет. Господин тайният съветник не обича много такива неща. Ще ви бъде ли удобно в осем часа?“ Очарователен човек. Искаше да ни вземе с автомобил. Но аз му казах, че предпочитаме да идем с трамвая. 176 и 76 спират съвсем наблизо. „А официални тоалети — му казах — изобщо нямаме. Така че няма защо да се кахърят.“
Тя погледна любопитно сина си.
— Е, тогава ще трябва да идем — каза той.
Госпожа Хагедорн не можеше да повярва на ушите си.
— Чест и почитания към мъката ти, моето момче — каза тя. — Но наистина трябва да се посъвземеш малко.
Погали нежно косата му.
— Горе главата, Фриц! Днес ще идем у Тоблерови! Днес ще ликвидираме с деловите работи. Аз ще облека черната си копринена рокля. Една стара жена няма нужда да бъде облечена по последна мода. Ако не му се видя достатъчно изискана, негова работа.
— Разбира се, мамичко — каза той.
— Е, видя ли — рече тя. — Не си блъскай сега главата заради тия Шулце, момчето ми! И утре е ден.
Фриц угрижено се усмихна.
— И то какъв ден! — каза той.
Сетне излезе от стаята.
Двадесета глава
Лошото тепърва предстои
Фриц Хагедорн и майка му последваха прислужника, който им беше отворил портата на парка. На равни разстояния между оголените дървета блестяха големи канделабри. При каменната стълба пред дома майка му прошепна:
— Ха, та това е цял замък!
В хола един прислужник взе шапките и палтата им. Той поиска да помогне на старата дама да събуе шушоните си. Но тя седна, тикна в ръцете му чадъра и каза:
— Само това липсваше!
Качиха се на първия етаж. Фриц вървеше напред. В една ниша по стълбите имаше римски воин от бронз. Мама Хагедорн посочи към него.
— Тоя пази да не измъкнат нещо.
Прислужникът отвори една врата. Влязоха вътре.
Вратата безшумно се затвори. Намираха се в малък салон стил Бидермайер. До прозореца седеше някакъв човек. Той стана.