Като говоря за немците от англосаксонска гледна точка, може да се случи да ги поразкритикувам в тая книга, но, от друга страна, много можем да научим от тях, а по въпроса за здравия разум, приложен в образователната система, те ни превишават с две глави, слагат ни в джоба си.
От юг и от запад Хановер е заграден от прекрасната гора Айленриде, където се разигра печалната драма, в която на Харис се падна една от главните роли.
Разхождахме се с велосипедите си в тая гора един понеделник следобед редом с много други колоездачи, защото това е любимо място за разходка на хановерчани в слънчевите следобеди. Пътеките бяха пълни с весели безгрижни хора. Сред тях бе и една красива девойка с нов велосипед. Девойката явно бе новачка в колоезденето.
Инстинктивно се долавяше, че ще дойде миг, когато ще се нуждае от помощ, и Харис с обичайното му кавалерство предложи да караме близо до нея. Както от време на време обяснява на двама ни с Джордж, Харис има дъщери или по-точно дъщеря, която, както вървят годините, навярно ще спре да прави циганско колело в градинката пред къщата и ще се превърне в хубава и почтена млада дама. Това, естествено, буди у Харис интерес към всички хубави девойки до трийсет и пет годишна възраст. Напомняли му, както твърди, за дома.
Изминахме близо два километра, когато зърнахме пред нас на кръстопът, където се събираха пет пътя, един човек с маркуч да полива. Червото, сложено на всяка сглобка върху малки колелца, се гърчеше подире му като гигантски червей. От зейналото гърло на маркуча, което човекът здраво стискаше с две ръце и насочваше насам-натам, нагоре-надолу, бликаше силна струя вода, не по-малко от галон на секунда.
— Колко по-удобно, отколкото у нас — отбеляза с въодушевление Харис. Той винаги е склонен безжалостно да осъжда британските институции. — Колко по-просто, по-бързо и по-икономично! Така един човек може за пет минути да полее толкова път, колкото с нашата тромава тежка поливачка няма да може и за половин час.
Джордж, който въртеше зад мен на тандема, каза:
— Да, но с този маркуч при най-малкото невнимание човек може да окъпе сума хора, преди да са се усетили да избягат.
Противно на Харис Джордж е британец до мозъка на костите. Спомням си патриотичното възмущение на Джордж, когато Харис веднъж се изказа за въвеждането на гилотината в Англия.
— Толкова по-чиста работа — каза Харис.
— Не ми харесва — каза Джордж, — аз съм англичанин, бесилката си е много добра за мен.
— Нашата поливачка може да си има неудобства — продължи Джордж, — но най-много да ти измокри краката. А с тази машина ще те улучат и зад ъгъла, и дори да си се качил по стълба.
— Направо се захласвам, като ги гледам — каза Харис. — Толкова са сръчни. Веднъж от ъгъла на оживен площад в Страсбург един не остави и педя неизмита площ, без да измокри и края на някоя престилка. Същинско чудо е как преценяват разстоянието. Могат да докарат водата до пръстите на краката ти и да я прехвърлят през теб така, че да поръси около петите ти. Могат…
— Спри за малко — обади се Джордж.
— Защо? — попитах.
Той каза:
— Ще сляза и ще наблюдавам иззад някое дърво как ще продължи това представление. Може, както казва Харис, да има големи майстори в тоя жанр, но конкретно тоя артист не е от звездите. Току-що окъпа едно куче, а сега полива пътепоказател. Ще погледам, докато свърши.
— Глупости — каза Харис, — няма да те намокри.
— Ще се погрижа за това — отговори Джордж и скочи от тандема, зае позиция зад един прекрасен бряст, извади лулата си и започна да я пълни.
Не ми се искаше да продължавам сам с тандема, затова слязох и се присъединих към него, като оставих велосипеда опрян на едно дърво. Харис ни извика нещо, в смисъл, че сме позор за страната, която ни е родила, и продължи нататък.
В следващия вик чух тревожен женски вик. Надзъртайки иззад дънера, разбрах, че го е надала гореспоменатата млада елегантна дама, за която, погълнати от наблюдаването на поливача, бяхме забравили. Тя караше велосипеда си напред през буйната струя от маркуча. Сякаш се бе парализирала и не можеше нито да слезе от колелото, нито да завие встрани. Всеки миг се мокреше все повече, а човекът с маркуча — или пиян, или сляп — продължаваше да я къпе с пълно безразличие. Десетина гласа му викнаха с негодувание, но той не им обърна никакво внимание.