След това продължи по Унтер ден линден и повече нищо не бе в състояние да го отклони от Унтер ден линден. Стопанинът му взе да го увещава, но той си продължаваше в тръс и толкова. Докато тичаше, свиваше рамене и го чувах как каза:
— Добре де, видяха вратата? Стига им толкоз. А ти сам не знаеш какво говориш, пък и да знаеш, няма да те разберат, защото говориш на немски.
И така продължи до края на Унтер ден линден. Скланяше да спре пред забележителностите само колкото да ги зърнем и да чуем името им. Пресичаше всичките обяснения и описания — просто продължаваше нататък.
— На тях друго не им трябва — говореше той, — освен, като се върнат у дома, да разправят на хората, че са видели всичко това. Ако не съм прав, ако са по-умни, отколкото изглеждат, от всеки пътеводител могат да научат повече, отколкото им разправя тоя дърт глупак. Кому е нужно да знае колко висока е иглата на това кубе? Човек го забравя пет минути след като го научи, а ако не го забрави, значи няма нищо друго в главата си. Какво е седнал да им досажда с бърборенето си. Защо не побърза, та да се приберем по-скоро за обяд?
Като си помисля, не съм сигурен дали тая опулена стара кранта не беше права. Имал съм преживявания с екскурзоводи, когато много щеше да ме зарадва намесата на тоя кон. Но човек наистина не цени онова, което има. Тогава, вместо да благославяме този кон, ние го кълняхме.
СЕДМА ГЛАВА
Джордж се чуди · Любовта на немеца към реда · „Оркестърът на шварцвалдските косове ще свири в седем“ · Порцелановото куче · Превъзходството му над всички други кучета · Германецът и Слънчевата система · Спретната страна · Планинската клисура, каквато трябва да бъде според схващанията на немеца · Как текат водите в Германия · Скандал в Дрезден · Харис изнася представление · То не жъне успех · Джордж и леля му · Джордж, една възглавница и три девойчета
По едно време между Берлин и Дрезден, след като петнайсет минути се бе взирал през прозореца, Джордж каза:
— Защо в Германия окачват пощенските кутии по дърветата? Защо не ги слагат на входната врата като нас? Не мога да си представя, че ще се катеря на дърво, за да си прибера пощата. Освен това не е справедливо по отношение на раздавача. Освен че е уморително, за един тежък човек пускането на писмата във ветровито време трябва да е и опасно. Щом са решили да ги окачат на дърветата, защо поне не ги заковават по-ниско, ами все по най-горните клони? Но може би ги съдя несправедливо — хрумна му в този миг нова мисъл. — Не е изключено немците, които в много отношения са по-напред от нас, да са усъвършенствали службата с пощенски гълъби. Но и така да е, по-разумно ще е да обучат птиците, след като са се заели с тази работа, да оставят писмата по-близо до земята. Ваденето на писмата от тия кутии навярно много затруднява дори обикновените германци на средна възраст.
Проследих погледа му през прозореца и казах:
— Това не са пощенски кутии, а къщички за птици. Трябва да разбереш тоя народ. Германецът обича птиците, но обича прибраните птици. Птица, оставена сама на себе си, вие гнездо, където й падне. Гнездото не е красиво нещо според немските схващания за красота. По него няма боя, гипсово украшенийце, дори знаменце няма. След като си свие гнездото, птичката прекарва много време извън него. Хвърля разни неща на тревата: съчки, остатъци от червеи, какво ли не. Върти любов, кара се с любимия си и храни децата си пред хорските очи. Това възмущава немския стопанин. Той казва на птичката: „За много неща те обичам. Обичам да те гледам. Обичам да те слушам как пееш. Но не обичам навиците ти. Приеми тая кутия и оставяй нечистотиите си вътре, където няма да ги виждам. Излизай, когато искаш да пееш, но уреждай домашните си въпроси вътре. Стой си в кутията и не замърсявай градината.“
В Германия човек всмуква любовта към реда с въздуха, в Германия бебетата тактуват с дрънкалките си, немската птичка се е научила, че дървената къщичка е по-добра, и гледа отвисоко нецивилизованите и отхвърлените птички, които продължават да вият гнезда по дърветата и храстите. С времето — всички сме убедени в това — и последната немска птичка ще заеме определеното є място в общия хор. Разногласото и безредно цвърчене сигурно дразни подредения немски ум, защото е неметодично. Обичащият музиката германец ще го организира. Някоя по-издръжлива птичка с особено развита гуша ще бъде обучена за диригент и вместо да се хабят в четири часа сутринта някъде вдън горите, всички ще пеят в обявения час в градината на някоя бирария с акомпанимент на пиано. Натам вървят нещата.
Немецът обича природата, но представата му за природа е като за сладкозвучна небесна арфа. Той много се интересува от градината си. Засажда седем храста рози в северния й край и седем храста в южния и ако не израснат с една и съща големина и форма, се тревожи и губи съня си. Забива пръчка до всяко цвете и го връзва за нея. Това разваля общия вид на цветето, но той изпитва задоволство при мисълта, че то стои и се държи, както трябва. Басейнът е с цинков ръб и всяка седмица немецът го сваля, отнася го в кухнята и го излъсква. В геометричния център на моравата, която понякога е колкото покривката за маса и е заобиколена от ограда, слага порцеланово куче. Немците много обичат кучетата, но ги предпочитат порцеланови. Порцелановото куче не дълбае дупка в моравата, за да си крие кокалите, и не разравя лехите със задните лапи. За немеца то е идеалното куче. Може да си го поръча според последните изисквания на Клуба на любителите кинолози или да задоволи лична прищявка да се сдобие с уникат. Не е ограничен от породата като при другите кучета. Кучето му може да е синьо, може да е розово. За малко повече пари може да има куче с две глави.