На определен ден наесен той заравя цветята и храстите си с пръст и ги покрива с китайски рогозки, а на определен ден напролет ги изравя и отново ги изправя. Ако се случи изключително хубава есен или изключително късна пролет, толкова по-зле за нещастното растение. Никой истински немец няма да допусне в установения от него ред да се намеси нещо толкова неподчиняващо се, като Слънчевата система. Като не може да регулира времето, той не му обръща внимание.
От всички дървета немецът най обича тополата. Други хаотични народи нека си възпяват чаровете на столоватия дъб, клонестия кестен, кичестия бряст. За немеца те са грозни със своето своеволие и неприбраност. Тополата расте, където я посадят и както я посадят. Тя няма собствени непристойни и чепати хрумвания. Не желае да се разпищолва или разклонява. Расте си права, отвесно нагоре, както подобава на едно германско дърво, и затова немецът постепенно изкоренява всички други дървета и ги замества с тополи.
Немецът обича природата, но я предпочита, както е казала светската дама за благородния дивак, по-облечена. Обича да се поразходи из гората до някой ресторант. Пътеката не бива да е много стръмна, трябва да е с постлана с тухли, с канавка от едната страна, за да я отводнява, а на всеки двайсетина крачки да има пейка, за да може немецът да си почине и да избърше потта от челото си, защото той ще се реши да седне на тревата по-трудно, отколкото на английски епископ ще му хрумне да се отърколи по някой планински склон. Обича гледката от върха на планината, но обича да намери там каменна плоча, на която да е написано какво да гледа, а също маса и пейка, където да може да седне и скромно да хапне belegte Semmel (Сандвич (нем.)) и да пийне бирата, които предвидливо си е донесъл. Ако на всичко отгоре намери заковано на дърво полицейско разпореждане, с което му се забранява да прави това или онова, у него допълнително се вселява чувство на спокойствие и сигурност.
Немецът не възразява дори срещу девствената природа, при условие че не е прекалено девствена. Сметне ли я за твърде дива, залавя се да я опитомява. Спомням си как в околностите на Дрезден съзрях живописна тясна долина, която се спускаше надолу към Елба. Лъкатушещата пътека вървеше покрай планински поток, който близо един километър се мяташе и се пенеше връз скали и камънаци между обрасли с гори брегове. Вървях запленен, когато след един завой внезапно видях група от осемдесет-сто работници. Бяха заети с прочистването на долината и с придаването на приличен вид на потока. Изваждаха внимателно всички камъни, които запречваха течението, и ги откарваха настрана. Изкореняваха или сечаха надвисналите дървета и храсти, преплетените клони и виещите се растения. Малко по-нататък видях и резултата — планинската долина, приведена в съответствие с немските разбирания. Водата, сега широк муден поток, течеше по изравнено чакълесто корито между две стени, увенчани с каменен парапет. На всеки сто крачки леко се спускаше по три дървени площадки. От двете страни брегът бе разчистен от друга растителност и на еднакви интервали стърчаха засадени млади тополи. Всяка фиданка бе с оградка около нея, вързана за железен кол. Местната община възнамерява за две години да „завърши“ тая долина по цялото й протежение и да я направи подходяща за разходките на склонния към ред любител на германската природа. На всеки петдесет крачки ще има пейка, на всеки сто крачки — полицейска разпоредба, на половин километър — ресторант.
Същото правят от Мемел до Рейн — разчистват страната. Спомням си много добре долината на Вер. Някога тя беше най-романтичният пролом в цял Шварцвалд. Когато за последен път слизах по него, неколкостотин доведени от Италия работници усилено учеха буйната малка Вер как трябва да тече, зидаха бреговете й тук, взривяваха скалите й там, правеха й циментови стъпала, по които да слиза въздържано и без да вдига шум.