Несъзнателно той делеше света на две половини: „преди употребата“ (рушащ се, неугледен и неинтересен) и „след употребата“ (загладен, весел, благословен от Бога) — противопоказен светоглед за един екскурзовод из средновековни обекти.
Той изпрати на всеки в хотела по едно шишенце от препарата. Оказа се, че в началото на общуването ни несъзнателно сме го били помолили за това. Не казвам нищо, нито добро, нито лошо, за този препарат. Претърпял съм дълга поредица разочарования от разновидностите му, освен това неизбежният дъх на парафин, колкото и да е лек, поражда забележки, особено когато си женен. Вече и през ум не ми минава да го опитвам.
Дадох моето шише на Джордж. Поиска ми го, за да го изпрател на някакъв познат в Лийдс. Сетне разбрах, че и Харис му дал своето, за същия познат.
Оттук насетне, след като напуснахме Прага, навсякъде с нас се носеше мирис на лук, макар и слаб. Дори Джордж го долови. Каза, че идвал от широко застъпения в европейската кухня чесън.
В Прага двамата с Харис направихме една приятелска услуга на Джордж. Установихме, че Джордж показва признаци на пристрастяване към пилзенската бира. Това е коварно питие, особено в горещо време. Не може да се каже, че удря в главата, но разваля фигурата. Винаги когато отида в Германия, си казвам:
— Бира няма да пия. Местно бяло вино със сода, минерална вода или чаша друго газирано питие. Но бира никаква… или почти.
Препоръчвам това добро и полезно решение на всички туристи. Много ми се ще самият аз да мога да го спазвам. Колкото и да го убеждавах, Джордж отказа да се обвърже с твърд отказ. Заяви, че ако се пие с мярка, немската бира била дори полезна.
— Една халба сутрин — казваше Джордж — и една, може и две, вечер. Не вреди никому.
Вероятно беше прав. Двамата с Харис се тревожехме, че халбите на Джордж вечер бяха пет-шест.
— Трябва да направим нещо — каза Харис. — Положението започва да става сериозно.
— Той ми обясни, че е наследствено — казах аз. — Изглежда, в рода му винаги са страдали от жажда.
— Нали има минерална вода „Аполинарис“ — каза Харис. — С малко лимон чудесно утолява жаждата. Тревожа се за фигурата му. Ще загуби вродената си елегантност.
Обсъдихме всестранно въпроса и тогава провидението ни помогна да съставим план за действие. За украса на града наскоро била отлята нова статуя. Забравих на кого беше. Представляваше обичайния конник с обичайния вдървен врат, яхнал обичайния кон, по обичай изправен на задните крака, за да може да тактува с предните. Но в подробностите не липсваше индивидуалност. Вместо сабя или жезъл държеше в протегнатата си напред ръка шапка с пера, а вместо опашка във вид на водопад конят размахваше подкастрен израстък, не съвсем отиващ на напереността му. Да се чуди човек откъде толкова важност у кон с такава окълцана опашка.
Статуята стоеше на едно площадче отвъд Карловия мост, но само временно. Преди да решат окончателно къде да я поставят, градските власти много разумно бяха решили да отсъдят чрез практическа проверка, къде ще изглежда най-добре. За целта са били изработени три груби копия на статуята — дървени профили, които, гледани от известно разстояние, даваха представа за ефекта, който би се получил. Едното стоеше отвъд моста „Франц Йозеф“, второто — в градинката зад театъра, третото — на площад „Венцел“.
— Ако Джордж не знае това — каза Харис (разхождахме се двамата, Джордж остана в хотела да пише на леля си), — ако не е забелязал тези копия, с тяхна помощ тази вечер ще пречупим ината му.
Докато вечеряхме, предпазливо разпитахме Джордж и когато установихме, че е в неведение, го отведохме по странични улички до истинската статуя. Той понечи да хвърли един поглед и да отмине, както правеше обикновено със статуите, но ние го заведохме съвсем близо и го накарахме подробно да разгледа коня и конника. Обиколихме четири пъти постамента, показахме му под всички възможни ъгли фигурите. Струва ми се, че доста го отегчихме, но целта беше да му натрапим гледката. Казахме му имената на конника и на скулптора, казахме му какво е теглото на статуята, какви са размерите. Накрая поне за известно време той знаеше за статуята повече, отколкото за каквото и да било. Задръстихме му съзнанието с тая статуя и го пуснахме да продължи нататък само с уговорката, че пак ще дойде с нас сутринта, за да я разгледаме добре на светло, дори се погрижихме да запише в бележника си мястото, където се намира.