— Какво ще кажете — обади се Джордж (гласът му звучеше почти жаловито, не бе останал и помен от язвителността му), — ако се намери файтон, да го вземем.
— Досещах се, че не ти е добре — каза Харис съчувствено. — Нещо с главата, нали?
— Май да — отговори Джордж.
— Забелязах го — каза Харис, — но не ми се искаше да ти го кажа. Може би ти се привиждат разни работи, а?
— Не, не, не! — припряно отговори Джордж. — Не знам какво ми е.
— Аз пък зная — отговори изтежко Харис — и ще ти го кажа. От немската бира е. Познавах един човек, който…
— Не ми разказвай сега за него! — каза Джордж. — Вярвам ти, но не ми се слуша.
— Ти не си й свикнал — каза Харис.
— Край, от тая вечер се отказвам — каза Джордж. — Май си прав, не ми понася.
Заведохме го в хотела и го сложихме да си легне. Беше много мил и благороден.
Една вечер не след дълго подир дълъг преход с велосипедите и чудесна вечеря му предложихме голяма пура и като преместихме по-далеч всичко, което ставаше за хвърляне, му разкрихме хитрината, скроена за негово добро.
— Според вас колко копия на тая статуя видяхме? — запита Джордж, когато свършихме.
— Три — отговори Харис.
— Сигурен ли си? — попита Джордж.
— Напълно! — отвърна Харис. — Защо?
— А, нищо! — отговори Джордж.
Мисля, че не ни повярва съвсем.
От Прага заминахме през Карлсбад за Нюрнберг. Твърди се, че преди да умрат, добрите немци отиват в Карлсбад, както добрите американци — в Париж. Не знам колко са добрите германци, но градчето е малко и няма квартири за много хора. В Карлсбад се става в пет часа следобед — време за разходка на светското общество, когато оркестърът свири под колонадата и пред минералния извор Шпрудел се струпва опашка, над една миля дълга. Тук се чуват повече езици, отколкото са звучали на Вавилонската кула. Едни с други се разминават полски евреи и руски князе, китайски мандарини и турски паши, сякаш излезли от пиеса на Ибсен норвежци, жени от парижките булеварди, испански грандове и английски графини, планинци от Черна Гора и милионери от Чикаго. Карлсбад предлага на посетителите си всичко, което можете да си представите, с едно-единствено изключение — пипер. Не можете да го купите и за злато на пет мили околовръст, а онова, което можете да намерите с блага дума, не си струва. За чернодробната команда, в която влизат четири пети от карлсбадските клиенти, пиперът е отрова, а понеже предпазните мерки са по-важни от лекуването, пътят на пипера до тия места е грижливо преграден. В Карлсбад се образуват „пиперени дружини“, които потеглят на екскурзии извън радиуса на забраната и се отдават на пиперени оргии.
Нюрнберг е едно разочарование, ако човек е очаквал да види средновековен град. Старинни ъгълчета и живописни кътчета има в изобилие, но навред са заобиколени и завладени от модерното, а дори и старото изглежда не толкова старо. Подобно на жената един град е стар само толкова, колкото изглежда, а Нюрнберг е все още миловидна матрона и е доста трудно да отгатнеш възрастта му под прясната боя и гипсовата мазилка в блясъка на газовите и електрическите светлини. Е, ако се взрете, ще различите попуканите му стени и посивелите кули.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Харис нарушава закона · Опасности за услужливия човек · Джордж тръгва по пътя на престъплението · За кого Германия би била обетована земя · Английският закононарушител и разочарованията му · Немският закононарушител и изключителните му предимства · Какво не бива да се прави със завивките · Евтин порок · Провинението на бръмбара · Народ, който върви по предопределения път · Немското дете и любовта му към законността · Срещу закона с детска количка · Немският студент и дисциплинираните му своеволия
Между Нюрнберг и Шварцвалд и тримата успяхме по един или друг начин да забъркаме по някоя каша.
Харис повлече крак в Щутгарт, като оскърби служебно лице. Щутгарт е очарователен град, чист и оживен, един по-малък Дрезден. Привлича и с това, че местата за гледане не са много: средно голяма картинна галерия, малък музей на старини и половин дворец. С това изчерпваш списъка и можеш да правиш каквото си искаш. Харис не знаеше, че тоя, когото оскърбява, е служебно лице. Взе го за пожарникар (той приличаше на пожарникар) и го нарече dummer Esel.
В Германия не е прието да се казва на служебно лице „глупаво магаре“, макар този човек несъмнено да бе точно това. Ето какво се случило: Харис искал да излезе по-скоро от Stadtgarten (Градска градина (нем.)) и като видял пред себе си отворена врата, прекрачил през някаква тел на улицата. Харис твърди, че не е забелязал табелата, която, както изглежда, била закачена на телта: Durchgang verboten (Преминаването забранено (нем.)). Човекът, който стоял до вратата, спрял Харис и му посочил тая табелка. Харис благодарил и си продължил. Човекът го настигнал и му обяснил, че не може да допусне толкова бързо приключване на въпроса. Според него Харис трябвало да се върне и да прекрачи през телта обратно в градината.