Харис изтъкнал, че след като на табелката пишело „Минаването забранено“, връщането в градината по тоя път означавало повторно нарушаване на закона. Човекът се съгласил, че е така, и предложил, за да се преодолее затруднението, Харис да се върне в градината през позволения вход зад ъгъла и след това веднага да излезе пак от там. Тогава Харис го нарекъл „глупаво магаре“. Това ни забави един ден и струва на Харис четирийсет марки.
Аз последвах примера му в Карлсруе, като откраднах велосипед. Нямах намерение да крада велосипед, просто се опитах да направя услуга. Влакът вече потегляше, когато зърнах — така ми се видя — велосипеда на Харис във фургона. Наоколо нямаше никой, който да ми помогне. Скочих във фургона и свалих велосипеда тъкмо навреме. Докато го бутах тържествуващ по перона, се натъкнах на велосипеда на Харис, опрян на стената зад няколко гюма за мляко. Велосипедът, който бях свалил от влака, не беше на Харис.
Положението беше неловко. В Англия щях да отида при началник-гарата и да му обясня грешката си. Но в Германия не можеш да обясниш само на един човек. Водят те от място на място и те карат да обясняваш на пет-шест души и ако един от тия пет-шест души го няма или не може в този момент да те изслуша, обикновено те оставят да пренощуваш, та да довършиш обясненията си на сутринта. Реших да оставя велосипеда на закрито място и да се отдалеча без много шум. Зърнах една подходяща, както ми се стори, барака за дърва и вече вкарвах в нея велосипеда, когато за мое нещастие ме забеляза един железничар с червена фуражка и осанка на запасен фелдмаршал.
— Какво правите с тоя велосипед? — попита той.
Аз казах:
— Искам да го прибера в бараката, за да не пречи.
Опитах се да му внуша с тона си, че извършвам едно разумно добро дело, за което железопътните служители би трябвало да ми благодарят, но той остана глух за внушението ми.
— Ваш ли е велосипедът? — попита той.
— Не съвсем — отговорих.
— Чий е? — доста остро попита той.
— Не мога да ви кажа — отговорих. — Не зная чий е.
— Откъде го взехте? — беше следващият въпрос.
В тона му прозвуча почти оскърбително подозрение.
— Свалих го от влака — отговорих с най-спокойното достойнство, което успях да си наложа. — Всъщност — добавих откровено — взех го по погрешка.
Той не ме остави да довърша. Каза ми, че си е помислил същото, и наду свирката си.
Споменът за последвалото не е от любимите ми. По безкрайно щастливо за мен съвпадение (казват, че привидението се грижело за някои от нас) премеждието се случи в Карлсруе, където имам приятел немец на доста висок пост. Каква щеше да е съдбата ми, ако гарата не беше Карлсруе или приятелят ми отсъстваше от града, предпочитам да не разсъждавам. Както казах, отървах се по чудо. Ще ми се да приключа с думите, че напуснах Карлсруе, без да опетня доброто си име, но те няма да са верни. Безнаказаното ми измъкване до днес се споменава в полицейските среди като груб пропуск на правосъдието.
Но нашите прегрешения изглеждат нищожни в сравнение с извършените от Джордж беззакония. Покрай случката с велосипеда се пообъркахме и съвсем го загубихме от поглед. Както стана ясно впоследствие, Джордж ни чакал пред полицейския участък, без ние да разберем. Решихме, че е заминал за Баден самичък, и в желанието си да се махнем колкото може по-скоро от Карлсруе и на хладна глава да обмислим всичко, скочихме в първия влак.
Когато му омръзнало да чака, Джордж се върнал на гарата и открил, че сме заминали и че той е останал без багаж. Билетът му беше у Харис, аз бях касиерът на групата и той се оказал със съвсем малко дребни пари в джоба. Решил, че това обстоятелство е достатъчно извинение, и съзнателно поел по пътя на престъпленията. Когато после прочетохме списъка им, безстрастно изложен в официалната призовка, ни настръхнаха косите.
Трябва да поясня, че пътуването в Германия съвсем не е проста работа. Първо си купувате билет за разстоянието от гарата, на която сте, до гарата, където искате да отидете. Само не си мислете, че това ви дава възможност да стигнете до нея. Когато влакът пристигне, правите опит да се качите, но кондукторът величествено ви маха с ръка да се махате. Какви са основанията ви да се явите тук? Показвате му билета си и той ви обяснява, че със закупуването му сте предприели само първата крачка, която малко ви е доближила до пътуването. Сега трябва да се върнете на гишето и да си вземете добавка, наречена Schnellzug-Zuschlag (Добавка за бърз влак (нем.).), а освен това Platzkarte. Безполезно е да уговаряте когото и да било, че можете да легнете на полицата за шапки или да се окачите отвън на прозореца.