Виж, в Германия само поискай да имаш неприятности. Там нещата, които не бива да се правят, се правят извънредно лесно. Младия англичанин, който копнее да си докара беля на главата, съветвам да си купи билет до Германия само за отиване — билетът за отиване и връщане си е чисто прахосничество, понеже важи само един месец.
В полицейския правилник на фатерланда той ще открие извънредно интересен и примамлив списък от нарушения. В Германия не бива да се простират завивките на прозореца. Човек може да започне с това — като си изтърси завивките през прозореца, като нищо ще си докара една разправия още преди закуска. В Англия и сам да се провесиш на прозореца, никой няма нищо да ти каже, освен ако не затулиш нечие осветление или не улучиш нечия глава, когато паднеш.
В Германия не може да се излиза на улицата с карнавални дрехи. Един мой познат шотландец, който прекарал една зима в Дрезден, в първите дни на пребиваването си непрекъснато спорел по тоя въпрос със саксонското правителство. Служителите му задали въпроса, защо е с такива дрехи. Той не беше сговорчив по нрав. Отговорил им, че си ги носи. Запитали го защо ги носи. За да му е топло, отвърнал той. Откровено му казали, че не му вярват, и го изпратили до квартирата му със закрита кола. Наложило се лично английският пълномощен министър да се намеси, за да увери властите, че шотландската фуста е обичайно облекло за мнозина почтени, зачитащи законите британски поданици. Приели обяснението от дипломатичност, но запазили особено мнение. С английския турист свикнали, но един офицер от Лестършърския полк, поканен на лов от негови приятели немци, щом се появил на улицата, веднага бил пратен в полицията, както бил на кон и с униформа, за да дава обяснение за неприличното си облекло.
Друго, което не бива да се върши по улиците в немските градове, е да се хранят коне, мулета или магарета, все едно собствени или принадлежащи другиму. Обхване ли ви непреодолимо желание да нахраните кон, трябва да си уговорите среща с животното и храненето да стане на съответното разрешено място. Не можете да чупите стъкло или порцелан на улицата или на публично място, а ако го направите, трябва да съберете всички парчета. Какво ще правите после с тях, не мога да ви кажа. Не е разрешено обаче да ги изхвърляте и да ги оставяте — изглежда, не е разрешено да се разделяте с тях по никакъв начин. Вероятно се предполага, че ще ги носите със себе си, докато умрете, и тогава ще ви погребат с тях. Може би все пак е позволено да ги глътнете.
На германските улици не може да се стреля с лък. Немският законодател не се задоволява да предвиди какви злодеяния би извършил средният човек, той си дава труда да си представи всичко, на което е способен някой скитащ маниак. В Германия няма закон, който да забранява да стоиш на главата си посред улицата. Просто никому не е дошло на ум да го предложи. Но един ден някой немски държавник ще види акробати в цирка и ще се сети за тоя пропуск. Ще се залови незабавно за работа и ще формулира параграф, с който да се забранява на хората да застават на главата си сред пътя. Ще определи и съответна глоба. В това е чарът на немските закони: в Германия всяко провинение си има цена. Не се терзаеш по цяла нощ като в Англия с предупреждение ли ще се отървеш, две лири ли ще те глобят, или ще те приберат за седем дни в затвора, защото си попаднал пред очите на съдията в неблагоприятен момент. Тук предварително си знаеш колко струва съответното удоволствие. Можеш да изсипеш портмонето си на масата, да прелистиш полицейския правилник и да заплануваш прегрешение за петдесет пфенига. Най-евтино е вечер да тръгнеш по погрешната страна на тротоара, след като си бил предупреден да не го правиш. По моя сметка, ако избереш точно района и се придържаш към тихите странични улици, можеш да ходиш по погрешната страна на тротоара цяла вечер за малко повече от три марки.