В немските паркове за разните подвидове лица са отделени самостоятелни алеи и който не иска да рискува свободата и имуществото си, никога не тръгва по чужда алея. Има си алеи за колоездачи и за пешеходци, за конници, за хора с леки превозни средства и за хора с тежки превозни средства; алеи за деца и за „самотни дами“. Известен пропуск съзирам в липсата на пътеки за плешиви мъже или за еманципирани жени.
В Grosse Garten in Dresden (Голямата градина в Дрезден (нем.)) веднъж се натъкнах на възрастна жена, спряла се безпомощна и объркана на място, където се срещаха няколко алеи. Всяка бе запазена със застрашителна табела, която предупреждаваше да не стъпва никой освен ония, за които е предназначена.
— Извинете за безпокойството — каза старицата, когато разбра, че мога да говоря на английски и да чета на немски, — бихте ли ми казали аз каква съм и по коя алея трябва да тръгна?
Разгледах я внимателно. Стигнах до заключението, че е „възрастна“ и че е „пешеходец“, и й посочих правилния път. Тя го погледна и сякаш изпита разочарование.
— Но аз не искам да ходя натам — каза тя, — не може ли да тръгна натук?
— Боже Господи, не, госпожо! — отговорих аз. — Тая алея е само за деца.
— Но аз няма да им направя нищо лошо — усмихна се старата дама.
Нямаше вид на жена, която ще им направи нещо лошо.
— Госпожо — възразих, — ако от мен зависеше, щях да ви разреша да вървите по тая алея дори ако на другия й край се намира първородното ми чедо, но мога само да ви осведомя какви са законите на тая страна. За вас, жена, излязла от детската възраст, тръгването по тази алея означава запътване към сигурна глоба, ако не и към задържане. Ето я вашата алея, ясно означена с Nur für Fußgänger (Само за пешеходци (нем.)), и ако се вслушате в съвета ми, ще побързате да тръгнете по нея. Стоенето тук и колебанието не са позволени.
— Но тя не води в посоката, където искам да отида — каза старата дама.
— Тя води в посоката, където би следвало да искате да отидете — й отговорих, след което се разделихме.
В немските паркове има специални пейки с надпис „Само за възрастни“ (Nur für Erwachsene) и немското момченце, колкото и да му се иска да поседне, след като прочете надписа, отминава и търси пейка, на която е позволено да сядат деца, като при това внимава да не допре дървените части с калните си обувки. Представяте ли си пейка в Риджънт парк или в парка „Сейнт Джеймс“ с табелка „Само за възрастни“? Всички деца от пет мили наоколо ще се стекат тъкмо на тая пейка, опитвайки се да смъкнат другите деца, вече разположили се на нея. Никой „възрастен“ не би могъл да се доближи и на половин миля до тая пейка поради тълпата. Ако случайно е седнало на такава пейка и му направят забележка, немското дете стреснато скача и се отдалечава с наведена глава, изчервено до уши от срам и разкаяние.
Не че немското дете е пренебрегнато от разпоредбите. В немските паркове и обществени градини за него са отделени специални места (Spielplätze) (Места за игра (нем.)) с пясъчници. В тях то може да си играе до насита, да прави с наслада тортички от кал и да строи пясъчни замъци. На немското дете би се видяло непристойно правенето на тортичка от всякаква друга кал. В душата си то би се отвратило от такава тортичка.
— Тая тортичка — ще си рече то — не беше направена, както е редно, от кал, отделена за целта от правителството. Тя не беше направена на мястото, предвидено и поддържано от правителството за правене на тортички от кал. Няма да видя добро от нея, това е една противозаконна тортичка.
И докато баща му плаща съответната глоба и след това му дръпва съответния бой, съвестта ще продължи да го гризе.