Выбрать главу

Казах му:

— Капитан Гойлс, обяснете ми какво всъщност съм наел? Яхта ли, или закотвено плаващо жилище?

Въпросът, изглежда, го изненада. Той отвърна:

— Това е йол.

— Мисълта ми беше — обясних аз — дали изобщо може да се движи, или е закотвено тук веднъж завинаги? Ако е така, кажете ми откровено, за да купим бръшлян в сандъчета и да ги наредим над илюминаторите, да сложим цветя под една тента на палубата, за да разхубавим това съоръжение. Ако, от друга страна, е в състояние да помръдне…

— Да помръдне ли! — прекъсна ме капитан Гойлс. — Само да задуха вятърът, откъдето трябва, и „Скиталецът“…

Попитах го:

— Откъде трябва да задуха вятърът?

Капитан Гойлс май се поозадачи.

— През тая седмица — продължих аз — имахме вятър от север, от юг, от изток и от запад с разни отклонения. Ако можете да измислите някоя друга посока на компаса, от която да задуха, кажете ми и аз ще почакам. Ако не можете и ако тая котва не е пуснала корени в океанското дъно, ще я вдигнем още днес, пък да видим какво ще стане.

Той долови, че решението ми е твърдо.

— Така да бъде, сър — каза той, — вие заповядвате, аз изпълнявам. Слава Богу, само едно от децата ми е още на моя издръжка. Освен това не се съмнявам, че изпълнителите на вашето завещание ще се чувстват задължени да спазят законите на страната.

Тържественият му тон ми подейства.

— Господин Гойлс — рекох, — честно ми кажете. Има ли някаква надежда, при какво да е време да се измъкнем от тая проклета дупка?

Капитан Гойлс си възвърна бащинското добродушие:

— Вижте сега, сър, тоя бряг е много особен. Отплаваме ли веднъж, всичко ще е наред, но, откровено казано, да се откъснеш от него с такова корито, съвсем не е лесна работа.

Разделих се с капитан Гойлс с уверението, че ще бди за времето както майка над спящата си рожба. Сравнението бе негово и ми прозвуча доста трогателно. Видях го отново по пладне: бдеше през прозореца на кръчмата „Верига и котва“.

В пет часа следобед имах голям късмет. Посред главната улица срещнах двама приятели ветроходци, които по принуда пуснали котва в Харидж заради повреда в кормилото. Разказах им моята история и тя не толкова ги изненада, колкото ги развесели. Капитан Гойлс и двамата матроси продължаваха да бдят за времето. Изтичах до „Кралски нос“ и подготвих Етълбърта. Четиримата заедно тихичко се промъкнахме на кея и намерихме нашата лодка. На борда беше само юнгата. Двамата ми приятели се заловиха за работа и към шест часа, гонени от вятъра, весело се носехме покрай брега.

Вечерта спряхме в Олдбъро, на другия ден пристигнахме в Ярмът, откъдето приятелите ми трябваше да си тръгнат, а аз реших да изоставя яхтата. Продадохме продоволствените запаси на публична разпродажба на ярмътския плаж рано сутринта. Беше на загуба, но изпитвах удовлетворение, че съм „подхлъзнал“ капитан Гойлс. Оставих „Скиталецът“ на грижите на един местен моряк, който срещу две лири се нагърби да го върне в Харидж, а ние се прибрахме в Лондон с влак. Може да има други яхти освен „Скиталецът“ и други шкипери освен господин Гойлс, но след тези преживелици съм изпълнен с предубеждения и срещу едните, и срещу другите.

Джордж също обяви, че наемането на яхта е свързано с редица отговорности, и ние се отказахме от това хрумване.

— Какво ще кажете за реката? — предложи Харис. — Прекарвали сме много хубаво там.

Джордж мълком засмука пурата си, а на мен ми дойде светла мисъл:

— Реката вече не е каквато беше — казах аз. — Не зная какво точно, но нещо й има… една такава влажност в речния въздух, от която винаги ме хваща лумбаго.

— И с мен е същото — обади се Джордж. — Не знам защо, но не мога вече да спя близо до водата. Напролет прекарах една седмица при Джоу и всяка заран се събуждах в седем часа, а след това не можех да мигна.

— Само го подхвърлих — заотстъпва Харис. — Май и за мен не е добре, веднага си усещам подаграта.

— Най-здравословен е планинският въздух — казах аз. — Какво ще кажете за една обиколка пеш из Шотландия?

— В Шотландия винаги вали — възрази Джордж. — Полани прекарах три седмици там и през цялото време нито веднъж не останах сух… Не говоря за гърлото си.

— В Швейцария е много хубаво — подхвърли Харис.

— Нашите никога няма да ни пуснат да идем в Швейцария сами — възпротивих се аз. — Нали помните какво стана миналия път. Трябва ни място, където не могат да живеят изнежени жени и деца, страна с лоши хотели и без удобства за пътуване, където ще трябва да понасяме несгоди, да напрягаме сили, може би да гладуваме…

— По-кротко! — прекъсна ме Джордж. — Успокой топката! Не забравяй, че и аз ще дойда с вас.